Големи дарения, бизнес интереси в сектора на дроновете, казусът с несъвместимостта в БНБ, неудобни въпроси за предполагаема наркокомуна и стара публикация за трагичен случай в Мексико, Кандев и Картофа. Отделни истории, но достатъчно поводи да попитаме: кой стои зад кандидатите и какви стандарти за прозрачност спазват те?

Когато човек претендира за най-високата държавна длъжност, въпросите около него са неизбежни. А когато към тях се добавят въпроси за дарителите и политическите партньори, обществото има право на ясни отговори — особено ако част от тези истории вече са публично известни и не са получили убедително обяснение.

100 000 евро от Калоян Данчев

Според данните в регистъра на Сметната палата Калоян Данчев е дарил 100 000 евро за кампанията на Андрей Гюров и Георги Кандев — сума, която го нарежда сред най-големите им индивидуални дарители. Същият Данчев е собственик на дружеството „Дженерал Чери Интернешънъл“, в чието управление участва Кирил Петков, и от години развива бизнес в Мексико в сектора на луксозния туризъм.

Името му обаче фигурира и в публикация на „Марица“ от 20 април 2013 г. със заглавие „Галина жертва на трафик“. Материалът разглежда смъртта на българката Галина Чанева в Канкун и предава твърдения на мексикански журналисти за възможен трафик на жени. В публикацията Данчев е споменат във връзка с наемането на апартамента, от който жената пада. Мексикански сенатор по онова време е поискал разследване, в което името на Данчев се появява.

Въпросът е неизбежен: проверили ли са Гюров и Кандев публичната информация за своя голям дарител и готови ли са да обяснят какви проверки са направили? Подобни връзки не се приемат на доверие, когато става дума за кандидат за президент. Когато значителни средства идват от бизнесмен с дългогодишно присъствие в Мексико и с интереси в сектора на дроновете, обществото има право да пита дали съществуват потенциални конфликти на интереси и какви гаранции има, че бъдещата власт няма да обслужва частни интереси.

Наркокомуна в Испания: въпросът на Соня Колтуклиева

Журналистката Соня Колтуклиева попита Гюров дали е пребивавал в наркокомуна в Испания. Отговорът му беше: „На глупави въпроси не отговарям.“ Това само по себе си е бягство от отговор и не внася яснота. По-интересна е позицията на Илияна Йотова, която заяви, че не желае да прави кампания от личните проблеми на Гюров. Неудобният въпрос обаче остава — и отказът да се отговори на него не го прави по-малък.

Казусът в БНБ

През юни 2024 г. антикорупционната комисия установи несъвместимост във връзка с участието на Гюров в търговско дружество и в управителните органи на две сдружения, докато е подуправител на БНБ. Казусът постави въпроса за стандартите на прозрачност и отговорност, които трябва да спазва човек, заемащ висша държавна длъжност. И защо все на умните и красивите им се случва точно това — несъвместимости, които изискват обяснение, а не просто отминаване.

Кандев, Картофа и лабораторията за фентанил

Около Георги Кандев също имаше публични обвинения, отправени от бизнесмена Юлиан Янков — Картофа. Кандев предпочете да избяга въобще от дебат в кампанията и не даде убедителен отговор по обвиненията. Междувременно разкриването на лаборатория за фентанил в имот на Селскостопанската академия породи въпроси за предоставянето и контрола върху терена. В публичното пространство бяха разпространени и твърдения, свързващи случая с Виолета Божанова, майката на депутата Божидар Божанов. Пак наши хора — и пак без ясни отговори.

Въпросите остават

Няма доказателства, че всички тези истории са част от обща схема. Но има достатъчно основания да се задават въпроси за даренията, бизнес интересите, институционалната отговорност и хората, които кандидатите избират около себе си. Гюров и Кандев имат възможност да внесат яснота — за Данчев и мексиканската му история, за въпроса за Испания, за несъвместимостта в БНБ, за обвиненията срещу Кандев и за фентанилната лаборатория. Досега обаче не го правят или не звучат убедително.

В политиката не е достатъчно да искаш доверието на хората. Трябва да си готов да отговориш на неудобните им въпроси. Не със слухове и контраобвинения, а с факти, документи и прозрачност. Когато претендираш за президент, тези въпроси не изчезват — те стават част от кампанията.