Снимка: БТА Джаред Къшнър отправи иронична забележка за способността на Европа да излъчи общ представител в мирния процес. След двудневните разговори в Абу Даби той заяви, че постигането на съгласие между европейските държави кой да говори от тяхно име би било по-голям успех от убеждаването на Москва да ги допусне до преговорната маса.
„Ако Европа успее да определи един човек, който да говори от нейно име, това ще бъде по-голямо постижение, отколкото да накараме руснаците да я включат в преговорите“, заяви Къшнър на пресконференция на 11 ноември.
Думите му бяха в отговор на въпрос на журналист от Politico дали европейските държави не трябва да определят един общ представител, вместо в консултациите да участват представители на различни държави и институции.
Изказването поставя на преден план един от основните проблеми пред европейското участие в дипломатическите усилия за прекратяване на войната – необходимостта от съгласуване на обща позиция между отделните държави и институциите на Европейския съюз.
Въпреки ироничния коментар американският представител изрази надежда, че Русия може да приеме включването на европейските държави в следващите етапи на преговорите.
„Мисля, че те са възприемчиви към тази идея и се надявам утре в Москва Стив и аз да успеем, а президентът Путин да даде съгласието си това да се случи“, заяви Къшнър.
По думите му, ако Москва приеме подобен формат, това би позволило постигането на по-голям напредък по съществените въпроси.
Къшнър и специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф планират да посетят Москва на 12 ноември за среща с руския президент Владимир Путин.
След това двамата възнамеряват да отпътуват за Дъблин, където да разговарят с украинския президент Володимир Зеленски.
В Абу Даби на 10 и 11 ноември се проведоха първите преки преговори между руски и украински представители от февруари насам, с посредничеството на Съединените щати.
Преди основните срещи американските посредници проведоха отделни консултации с представители на Европейския съюз, НАТО, Великобритания, Германия, Франция и Италия.
Европейските представители обаче не участваха в разговорите с руската делегация.
Москва продължава да изразява резерви към включването им в преговорния формат.
Ръководителят на руската делегация Владимир Медински заяви след срещите, че Русия не е получила нито една конкретна мирна инициатива от европейските държави.
От своя страна Украйна настоява Европа да бъде пряко представена при обсъждането на бъдещата архитектура за сигурност на континента.
Украинският преговарящ Давид Арахамия подчерта, че следващият етап от разговорите трябва да бъде многостранен, тъй като решенията няма да засягат единствено Русия и Украйна.
Коментарът на Къшнър идва в момент, когато европейските държави се стремят да получат по-голяма роля в преговорите, които могат да определят бъдещите отношения между Русия, Украйна и Запада.
Европейският съюз има общи институции и представители във външната политика, но държавите членки запазват значителни правомощия по въпросите на сигурността и отбраната.
Различията между националните правителства допълнително усложняват изработването на единна позиция по отношенията с Москва и условията за евентуално мирно споразумение.
Къшнър не посочи конкретен европейски политик, който според него би могъл да поеме ролята на общ преговарящ. Той не предложи и механизъм за определянето на такъв представител.
Изказването му обаче показва, че за американските посредници въпросът за европейското представителство вече е част от дипломатическите разговори, наред с необходимостта от съгласието на Москва.
След двудневните разговори Къшнър определи срещите като трудни, но съдържателни.
По думите му страните са установили области, в които са възможни компромиси, докато по други въпроси остават сериозни различия.
Най-конкретният резултат е принципна договореност за мащабна размяна на военнопленници между Русия и Украйна.
Къшнър заяви, че се очаква окончателният брой на пленниците да бъде уточнен на 12 ноември.
Не беше постигнат пробив по основните спорни въпроси, включително териториалните претенции и условията за прекратяване на военните действия.
Американският представител призна, че между Москва и Киев продължава да съществува сериозен дефицит на доверие.
Следващите срещи в Москва и Дъблин трябва да покажат дали постигнатото в Абу Даби ще доведе до по-широк преговорен формат и дали европейските държави ще получат пряко участие в него.
Източници: AFP, Reuters






