В законопроекта за българския език няма разпоредба, която да задължава имената на министерствата да бъдат изписвани на латиница. Това заяви председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов пред журналисти, като представи конкретни текстове от предложението и опроверга появилите се твърдения за подобно намерение.

Припомняме, че вчера Народното събрание прие на първо четене законопроекта, внесен от „Възраждане“. С него се предлага задължително използване на българския книжовен език в държавната и общинската администрация, образованието, съдебната система, здравеопазването и националната сигурност. Предвижда се и въвеждането на държавен стандарт за българската форма на кирилицата, който да се използва в администрацията, образователните институции, печатните и електронните медии.

Проектът включва създаването на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет, който ще изготвя годишни доклади и ще предлага мерки за съхраняването и развитието на езика. Предвидени са и административни наказания за нарушения, без в текстовете да са конкретизирани размерите на глобите.

Костадинов обърна внимание на чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от законопроекта, според които устните и писмените послания, съобщенията, обозначенията и надписите в общественото пространство, включително върху сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица, трябва да бъдат на български език. Той уточни, че е допустимо под текста на кирилица да има транслитерация на латиница, но само при спазване на Закона за транслитерацията.

По думите му това не означава свободно изписване на български изрази с латински букви, тъй като действащото законодателство не допуска подобна практика. Той обясни, че Законът за транслитерацията урежда предаването на български географски наименования, имена на исторически личности, културни реалии и термини с български произход в съответните научни области.

Като пример лидерът на „Възраждане“ посочи пътните табели.
Според него обозначения като „София юг“ и „Перник север“ трябва да бъдат изписвани чрез транслитерация, а не превеждани на английски като „Sofia South“ и „Pernik North“.

Костадинов заяви, че подобно превеждане нарушава действащия Закон за транслитерацията, за което са предвидени глоби между 400 и 800 лева и имуществени санкции от 2000 до 5000 лева.

На въпрос как чуждестранните граждани ще се ориентират, ако обозначенията по държавните сгради са само на български, Костадинов отговори, че в редица европейски страни институционалните надписи са на националния език. Според него поставянето на чуждоезични надписи върху български държавни сгради създава впечатление за наличие на втори официален език.

Той заяви още, че българският език има три книжовни норми – стандартизирана източнобългарска, западнобългарска, която определи като македонски региолект, и банатска книжовна норма, използваща латиница. Костадинов показа книга, написана по последната норма, като я представи като регионална форма на българския език.

Лидерът на „Възраждане“ подчерта, че законопроектът остава отворен за предложения и промени между първо и второ четене, за да бъде постигната по-широка политическа подкрепа. Според него законът не трябва да бъде обвързван единствено с една политическа формация, тъй като българският език и кирилицата принадлежат на цялото общество.

Той припомни, че подобни предложения са били разработвани в различни варианти през последните близо две десетилетия, и призова медиите да представят съдържанието на проекта коректно.

В края на изявлението си Костадинов коментира и надписа „National Assembly“ на входа на Народното събрание. Според него преводът не е точен, тъй като понятията „национално“ и „народно“ имат различно значение.

Вижте повече във видеото:

Стефани Василева, MEDIAMALL