Лидерът на „Възраждане“ заяви готовност за обсъждане на предложения между първо и второ четене и настоя надписите на държавните институции да бъдат на български език и кирилица
Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов изрази задоволство от широката парламентарна подкрепа за Законопроекта за българския език, внесен от него и група народни представители. Народното събрание прие предложението на първо четене, като по думите му за първи път подобен законопроект, обсъждан в продължение на близо 20 години в различни парламенти, получава толкова широка подкрепа.
Костадинов посочи, че за текстовете са гласували представители на почти всички политически сили, включително отделни депутати от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“. Единствено ДПС не е подкрепило законопроекта.
Предстои разглеждането му на второ четене, когато се очаква да бъдат внесени редица предложения за промени. От „Възраждане“ са готови да обсъдят всички идеи, като Костадинов подкрепи и възможността да бъде създадена работна група с участието на представители на всички парламентарни формации.
Според него необходимостта от подобен закон е отдавна назряла, тъй като през годините в България се е наложило неофициално двуезичие, а българският език и кирилицата постепенно са отстъпили място в публичното пространство.
Костадинов заяви, че ако страната иска да се гордее с един от най-значимите си цивилизационни приноси – българската азбука и кирилицата, трябва да започне от собствените си институции.
Като пример той посочи надписа на входа на Народното събрание, който е на английски език. Лидерът на „Възраждане“ постави въпроса защо държавни институции използват обозначения на чужд език, след като Конституцията определя българския като единствен официален език в страната.
По думите му в законодателството липсват достатъчно механизми и санкции за подобни нарушения. Затова той настоя официалните надписи на държавните учреждения да бъдат изписвани на български език и на кирилица. Ако има обозначения и на други езици или с различни графични системи, те трябва да бъдат с по-малък размер и разположени под българските надписи.
Костадинов определи като ненормално кирилицата да бъде изтласквана на заден план в публичното пространство на страната, която той нарече нейна родина.
По отношение на подкрепата от „Прогресивна България“ председателят на „Възраждане“ заяви, че тя го е изненадала. Според него възможна причина са позициите, изразявани по време на предизборната кампания от Кирил Вълчев във връзка с необходимостта от закон за българския език.
Костадинов уточни, че законопроектът е изграден върху по-ранни законодателни предложения на проф. Любен Корнезов и проф. Станислав Станилов. При подготовката му са проведени и консултации с представители на Българската академия на науките.
Повече вижте във видеото:
Стефани Василева, MEDIAMALL
Още новини четете в категория
Новини
6.3 С
11.3 С
9.9 С
9.1 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
Снимка: MEDIAMALL 
