Николай Бареков. Мъжът, който някога гордо удряше по масата с думите:
„Аз няма да дам държавата на Ахмед Доган. Не защото е турчин. А защото е крадец.“
Помните ли това? Годината беше 2013.
Бареков беше лидер на „България без цензура“, носеше костюм по-малък с два номера и мечтаеше за премиерския стол, с патос в гласа и мустаци на Мусолини.
А днес?
Днес Бареков е последният рицар на обреченото царство, който вместо копие, размахва фейсбук статуси в защита на… същия онзи Доган.
Човекът, когото уж разобличаваше, сега му е визионер, философ и малко останала надежда за нацията.
Бареков не просто направи политически завой.
Той взе цялото кръгово и си вдигна палатка в средата му.
„Доган още не е седнал…“,
„Доган мисли…“,
„Ще се активира…“,
„Едното му наум…“.
Абе, Ники, тоя човек не се активира – той си изключи Bluetooth-а и хвърли зарядното.
А ти стоиш до него като ученичка влюбена в учителя си по философия и чакаш да ти каже смисъла на живота.
И тук, като в някой стар, неизлъчен епизод на “Ку-Ку”, идва моментът да ти прошепна едно:
Видя ли, Ники Джингиби, за какъв човек уж Сокол курбан се даде?
Не ти се подигравам. Уважавам те. Защото не всеки може така да преглътне себе си в името на един мит.
Защото се иска талант да вярваш в лъжа, която сам си развенчал.
Ти си Бареков.
Преживял си “честито, генерале”, “няма да дам държавата на крадец”, “България без цензура” и… самия себе си.
Браво. Това също е постижение.
Веселин Стаменов
Сироп "Бай-бай Кашличко"
13.06.2025 06:58Каква мила сватбена снимка са си направили, изглеждат роден един за друг! Да са живи и здрави младИте и да направят хидро-проектите на още десетки язовири съвместно! ГОРЧИВО, ГОРЧИВО, ГОРЧИВО!!!