Да търси ли държавата повече пари от бизнесите с високи печалби, или първо да ограничи собствените си разходи? Този въпрос противопостави икономистите Ваня Григорова, Лъчезар Богданов и Любомир Дацов в ефира на НОВА. В центъра на спора се оказаха предложеният данък върху свръхпечалбите, бюджетният дефицит и цената, която икономиката може да плати за опитите той да бъде овладян.

Тримата се разминаха както за очаквания ефект от новото облагане, така и по основния въпрос пред бюджета – дали проблемът е в недостатъчните приходи или в прекалено високите разходи.

Членът на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите Любомир Дацов изрази сериозни съмнения, че планираните мерки ще донесат сумите, които държавата очаква.

„Мога да се хвана на бас, че два пъти по-ниски ще бъдат приходите, които ще съберат от това, което обявиха“, заяви той.

33% – но върху какво точно?

Един от основните въпроси в спора беше предложението за облагане на т.нар. свръхпечалби. Ключовият въпрос е как законодателят ще определи базата, която се приема за „свръхпечалба“, и за кои предприятия и сектори ще важи извънредното облагане.

Именно липсата на достатъчно яснота по тези въпроси критикува главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.

По думите му подобен данък може да бъде разглеждан като извънреден инструмент, но продължителното му прилагане носи друг риск.

„Рискът е по-скоро в дългосрочното въвеждане на една огромна непредвидимост в данъчната среда“, предупреди Богданов.

Според него трябва да има ясен отговор защо ставката е именно 33%, кои сектори попадат в обхвата ѝ и по какъв критерий част от печалбата се определя като извънредна.

Григорова: Бюджетът има нужда от повече приходи

Ваня Григорова защити противоположната позиция. Тя посочи силното увеличение на печалбите в банковия сектор като аргумент държавата да търси допълнителен принос от бизнеси, които са реализирали значително по-високи резултати.

„Българският бюджет има нужда от средства, за да плаща пенсии, майчинства и обезщетения за безработица“, заяви тя.

Григорова постави отделно и въпроса за банковите такси.

„Категорично трябва да се регулират таксите“, каза тя, като ги посочи като един от факторите зад високата доходност на сектора.

„Спирате закуската или търсите повече пари?“

Най-яркият сблъсък дойде при въпроса дали държавата трябва първо да реже разходи или да увеличава приходите.

Григорова сравни бюджета с финансовите решения в едно домакинство:

„Когато трудно си плащате тока и трудно си осигурявате необходимите неща за детето, вие какво правите – спирате му закуската или търсите начини за увеличаване на приходите?“

Богданов отговори със собствена аналогия:

„Ако не можеш да си позволиш памперс за детето, не пиеш капучино за 6 евро всеки ден.“

Дацов също защити тезата, че разходната страна на бюджета не получава достатъчно внимание. Според него, ако държавата действително се нуждае от по-високо данъчно облагане, то трябва да бъде направено по общ и предвидим ред, вместо тежестта да се насочва към отделни сектори.

От 350 млн. до 1,7 млрд. евро за лихви

Богданов обърна внимание и на друг проблем – поскъпването на обслужването на държавния дълг.

По думите му лихвените разходи, които само преди няколко години са били под 350 млн. евро, скоро могат да достигнат приблизително 1,7 млрд. евро.

Това означава, че все по-голяма част от публичните средства ще трябва да се насочва не към нови политики и услуги, а към обслужването на вече натрупан дълг.

Според Богданов затова основният въпрос пред фискалната политика не трябва да бъде само как счетоводно да бъде свален дефицитът, а как това да стане, без да бъдат засегнати икономическият растеж, инвестициите, заетостта и увеличаването на доходите.

Дацов: Това е маратон, не спринт

Любомир Дацов очаква бюджетният дефицит да остане около 3,8%, но предупреждава, че еднократните приходни мерки не решават структурния проблем.

„Кърпенето с еднократни мерки просто няма да помогне в ситуацията, защото това е бягане на дълги разстояния. Това не е спринт“, заключи той.

Данъкът върху свръхпечалбите може да донесе еднократен допълнителен приход, но дебатът е дали той решава причината за дефицита или само временно запълва част от него. От другата страна стои въпросът докъде могат да бъдат ограничавани разходите, без това да засегне пенсии, социални плащания и публични услуги.