Снимка: ФБ/Литературен кабинет "Владимир Башев" На днешния ден преди 59 години България губи един от ярките гласове на своето литературно поколение. Владимир Башев загива при автомобилна катастрофа едва на 32-годишна възраст. За краткия си живот той оставя седем стихосбирки, богато преводаческо наследство и следа в българската журналистика. Днес неговата памет отново събира поети и писатели в дома му в София.
Владимир Башев е роден на 28 юли 1935 г. в София. Детството му преминава и в други български градове, сред които Шумен, Враца и Лом. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Първите му литературни опити започват още в ученическите години. Постепенно поезията се превръща в основното му призвание, макар че професионалният му път е тясно свързан и с журналистиката.
Работи във вестниците „Народна младеж“ и „Работническо дело“, става първият главен редактор на „Пулс“, а по-късно е заместник главен редактор на „Литературен фронт“.
През 1957 г. излиза първата му стихосбирка „Тревожни антени“. Следват „Преодоляване на гравитацията“, „Желязно време“, „Нецелунатите момичета“, „Магазин за часовници“ и „Възраст“.
Последната му книга, „Ателие“, излиза посмъртно през 1967 г.
Башев принадлежи към т.нар. Априлско поколение в българската литература, но неговата поезия се отличава с философска насоченост и силно присъствие на личното преживяване.
Наричат го Аристократа на Априлското поколение. В центъра на творчеството му стоят човекът, любовта, времето, моралният избор и стремежът към духовна свобода.
Сред известните му стихотворения са „Признание“, „Рисунка“, „Следа в снега“, „Чаша ром“, „Талант“, „Познание“ и „Ще умра на път, летейки“.
Освен поет Башев е и активен преводач. Превежда произведения на Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски и Костас Варналис. Пише също поеми, публицистика, литературни статии и текстове за музикалната сцена.

На 19 ноември 1967 г. Владимир Башев загива при автомобилна катастрофа.
Смъртта му прекъсва литературен път, който вече е привлякъл вниманието на читателите и критиката.
Но творчеството му продължава да достига до нови поколения. През следващите десетилетия излизат негови избрани стихотворения и нови сборници, включително книги с любовна лирика.
През 1969 г. вестник „Пулс“ учредява национална литературна награда на негово име. Тя е предназначена за млади поети до 32-годишна възраст — възрастта, на която Башев си отива.
Отличието се връчва през две години и продължава да насърчава нови автори.
Снимка: Литературен кабинет "Владимир Башев"/ Национален литературен музей
Днес жилището на Владимир Башев на столичния булевард „Ситняково“ е превърнато в литературен кабинет към Националния литературен музей.
Там се съхранява паметта за неговия живот и творчество и се организират литературни срещи, четения и културни прояви.
По повод 59-годишнината от смъртта му днес се състоя традиционна поетична среща с участието на представители на Клуба на поетите журналисти и писатели и Клуба на писателите криминалисти „Саламандър“.
Почти шест десетилетия след смъртта му Владимир Башев остава част от живата памет на българската литература. Краткият му живот е напомняне, че творческото наследство не се измерва непременно с годините, които човек е имал, а с онова, което е успял да остави след себе си.






