Хиляди жертви, арести и емиграция – последиците от един неуспешен опит за революция
Днес се навършват 102 години от избухването на Септемврийското въстание от 1923 г. – събитие, което се превърна в символ на политическата нестабилност и дълбоката криза на демокрацията в България след Първата световна война.
Политическата обстановка преди въстанието
След поражението във войната в страната нарастват левите настроения. През 1920–1923 г. властта е в ръцете на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), който провежда реформи, но същевременно е обвиняван в корупция, авторитарни практики и използване на Оранжевата гвардия срещу опонентите си.
Изолираното управление на земеделците е свалено с военния преврат на 9 юни 1923 г., който извежда на власт Александър Цанков. В отговор избухва Юнското въстание, но то е бързо потушено и не получава подкрепа от Комунистическата партия.
Натиск от Москва и курс към въоръжена борба
В този период в Москва се провежда пленум на Комунистическия интернационал, който остро критикува БКП за нейната пасивност. В България пристига Васил Коларов, а по-късно и коминтерновският агент Александър Абрамович-Четуев, който настоява партията да приеме курс към въоръжено въстание.
Историкът проф. Людмил Спасов припомня, че дори Георги Димитров първоначално оценява преврата срещу земеделците като „прогресивен акт“, но натискът от Москва променя позицията на ръководството на БКП.
Начало и ход на въстанието
Преговори се водят и с ВМРО, като лидерът ѝ Тодор Александров поставя условие бунтове да не се организират в Петричкия край, за да не бъде предизвикана югославска интервенция.
Въпреки това въстанието избухва преждевременно на 13 септември в Мъглиж, а основният център на съпротивата става Северозападна България.
На 25 септември избухва едно от най-големите сражения край Бойчиновци. Въстаниците, зле въоръжени, дори използват слънчогледови стъбла, за да създадат илюзия за пушки – образ, който вдъхновява Гео Милев за поемата „Септември“.
Първоначално те успяват да надделеят над войските, но мобилизацията, разрешена от Великите сили, и включването на шпицкоманди обръщат хода на събитията.
Жестокото потушаване
Въстанието е смазано с изключителна жестокост – над 5 хиляди души са избити, около 15 хиляди арестувани, а 2 хиляди са принудени да емигрират. Сред тях са Георги Димитров и Васил Коларов, които бягат в Югославия.
Неуспехът на въстанието се дължи на редица причини – арести на комунистически ръководители, липса на подкрепа в големите градове и пълната лоялност на армията към правителството.
След потушаването парламентът приема Закона за защита на държавата, с който БКП е поставена извън закона.
Така демократичната система в България е трайно разклатена – процес, който продължава чак до 1944 г., когато Червената армия навлиза в страната и се установява просъветски режим.
Още новини четете в категория
Култура
23.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
