Това става дни след Солунското примирие, с което страната капитулира в Първата световна война. По настояване на Антантата Фердинанд абдикира и напуска страната, отстъпвайки трона на своя син.
След три десетилетия управление князът, а по-късно цар Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски, е принуден да се оттегли. Въпреки държавническите му качества, критиките към него са безпощадни – германският печат го обвинява в двуличие и липса на доблест.
Борис Климент Роберт Луи Станислас Ксавие, княз Търновски, приема короната в изключително тежък момент за страната. Роден през 1894 г., той поема отговорността да възстанови реда и да укрепи армията след катастрофалния край на войната. В речите си към офицери и войници младият монарх говори за „възстановяване на дисциплината“ и „спасяване на отечеството“.
В дните след възкачването Борис III търси подкрепа от армията и министрите. На среща с кабинета на Александър Малинов заявява:
„Звездата на България не е залязла – тя няма да залезе.“
„Той се представя като „роден и израснал сред народа“ и обещава да управлява в дух на законност и служене.
Международният печат посреща сдържано новината. Докато за Фердинанд критиките са остри, за младия Борис коментарите са кратки и по-скоро благосклонни – определян е като „приет от народа като българин, а не като чужденец“. В западните вестници вече се говори за нужда от балканско сближение, вместо за българска хегемония.






