108 години от смъртта на Панайот Хитов: легендата на българската съпротива

22/02/2026 07:49

108 години смъртта панайот хитов легендата българската съпротива

Революционер, четнически водач и политически деец – Панайот Хитов оставя дълбока следа в борбата за българска свобода през XIX век.

На 22 март 1918 година умира Панайот Хитов — една от емблематичните фигури на българското националноосвободително движение.

Роден през 1830 година в Сливен, той още млад поема по пътя на въоръжената съпротива. През 1858 г. влиза в четата на Георги Трънкин, а след смъртта му поема командването и постепенно се утвърждава като войвода със сериозно влияние сред българите.

Неговите походи не целят директно въстание, а пробуждане на народа. Четата се превръща в подвижна революционна трибуна.

Походите със знамето на свободата

През 1867 година Хитов преминава Дунав с около 30 четници край Тутракан. Знаменосец на четата е самият Васил Левски — знак за огромното значение на акцията.

Четниците преминават през Котленския и Сливенския Балкан, агитират населението и показват, че съпротивата е възможна.

По-късно Хитов влиза във връзка с Георги Сава Раковски и се включва активно в емигрантските революционни среди във Влашко и Белград.

Въпреки разногласията си с Левски за стратегията на борбата, той остава ключова фигура в Българския революционен централен комитет и участва в подготовката на въстанията от 1875 и 1876 година.

От четник до държавник след Освобождението

По време на Сръбско-турската война от 1876 г. Хитов командва български доброволчески чети. В Руско-турската война от 1877–1878 г. отново е войвода в помощ на освободителните сили.

След Освобождението се установява в Русе и влиза в политическия живот. През 1885 г. оглавява Съединението в Сливен. По-късно заради противопоставянето си на управлението на Стефан Стамболов е хвърлен в затвора.

Остава обществено активен до дълбока старост, включително в македонските освободителни организации.

Последният покой сред героите на България

Панайот Хитов умира на 87-годишна възраст в Русе. През 1978 година тленните му останки са преместени в Пантеон на възрожденците — редом до най-големите имена на българската революция.

Днес името му остава символ на въоръжената борба, личната жертва и ранния революционен дух, който проправя пътя към свободна България.

Още новини четете в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/mediamall_info
Не пропускайте най-важното и в Google News!