Денят на прошката настъпи — традиции, огньове и начало на постите

22/02/2026 06:38

денят прошката настъпи mdash традиции огньове начало постите

Седем седмици преди Великден българите искат прошка от близките си, палят огньове за здраве и поставят началото на великденските пости с богата, но безмесна трапеза.

В цялата страна се отбелязва Сирни заговезни – празникът на прошката, помирението и народните обичаи, който предшества началото на великденските пости.

Денят се чества седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. От следващия ден започва дългият период на въздържание и духовно пречистване.

Прошката като най-важен ритуал

По традиция младите посещават родителите си, кръстниците и по-възрастните роднини.

С думите „Прощавай“ те искат прошка за сторените волни или неволни грешки през годината. Отговорът винаги е благословия: „Простено да ти е – и от мен, и от Бога“.

Сирни заговезни е денят, в който хората се помиряват, оставят обидите назад и започват нов етап с чиста съвест.

Безмесна трапеза и семейна вечеря

На празничната маса не се слага месо.

Традиционно се приготвят баница със сирене, яйца, мляко, масло, праз лук, кисело зеле и различни млечни ястия. Това е последната по-богата трапеза преди началото на строгите пости.

Амкане, огньове и прогонване на злото

Един от най-обичаните обичаи е „амкането“.

Сварено яйце или парче халва се завързва на конец и се залюлява над трапезата. Всеки се опитва да го захапе без ръце. Смята се, че който успее, ще бъде най-здрав през годината.

Вечерта се палят големи огньове, които се прескачат за здраве. Около тях се играят хора и се пеят песни – затова празникът е известен и като Поклади.

В някои райони се въртят запалени сламени факли, наричани оратници, с които символично се прогонва злото от дома.