В цялата страна се отбелязва Сирни заговезни – празникът на прошката, помирението и народните обичаи, който предшества началото на великденските пости.
Денят се чества седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. От следващия ден започва дългият период на въздържание и духовно пречистване.
По традиция младите посещават родителите си, кръстниците и по-възрастните роднини.
С думите „Прощавай“ те искат прошка за сторените волни или неволни грешки през годината. Отговорът винаги е благословия: „Простено да ти е – и от мен, и от Бога“.
Сирни заговезни е денят, в който хората се помиряват, оставят обидите назад и започват нов етап с чиста съвест.
На празничната маса не се слага месо.
Традиционно се приготвят баница със сирене, яйца, мляко, масло, праз лук, кисело зеле и различни млечни ястия. Това е последната по-богата трапеза преди началото на строгите пости.
Един от най-обичаните обичаи е „амкането“.
Сварено яйце или парче халва се завързва на конец и се залюлява над трапезата. Всеки се опитва да го захапе без ръце. Смята се, че който успее, ще бъде най-здрав през годината.
Вечерта се палят големи огньове, които се прескачат за здраве. Около тях се играят хора и се пеят песни – затова празникът е известен и като Поклади.
В някои райони се въртят запалени сламени факли, наричани оратници, с които символично се прогонва злото от дома.
Сирни заговезни не е просто фолклорен ден.
Той е напомняне за силата на прошката, за нуждата от помирение и за новото начало преди големия християнски празник Великден.
Ден, в който думата „прости“ тежи повече от всичко друго.






