Датата 22 септември 1908 година е една от най-паметните дати в българската история. Тя не бележи само тържественото обявяване на акта на независимост на страната ни, но и момент на рядко единомислие между българския народ и неговите управници. Това е и един от моментите, в който българският политически елит показва завидни умения и дипломация и възползвайки се от благоприятната международна обстановка успява да извлече максимума за държавата.

Манифестът на Фердинанд

Нарочният манифест, с който княз Фердинанд обявява независмостта на България в Търново е едно от най-забележителните слова в историята ни.

Макар и кратко, то успява да предаде както единомислието между българския народ и политици, така и да аргументира абсолютната необходимост държавата ни да престане да се съобразява с изкуствено наложени ограничения.

„По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги – бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее българският народ!“

Как се стига до обяваването на Независимостта на България

Успешните военни действия на руската армия и българското опълчение от 1877 и 1878 година принуждават Османската империя да признае поражението си. Вследствие на това на 3 март 1878 година в Сан Стефано започват мирни преговори, които довеждат до подписването на едноименния предварителен мирен договор.

По мнението на много историци граф Игнатиев "се развихря" над картата при договарянето на границите на България според Сан Стефанския мирен договор. Много от тях смятат, че е нямало как опитния дипломат да не знае, че този договор ще бъде ревизиран от останалите Велики сили, защото създава една огромна държава, която неминуемо ще е под влиянието на Русия.

За него "Дейли Телеграф" пише: „Голяма България” може лесно да се превърне в "малка Русия".

Така се стига до последващото подписване на Берлинския договор. В него Великите сили очевидно не се съобразяват с етническите дадености, дори със собственото си дело – Цариградската конференция, а само със стратегическите си интереси. Те разрушават Санстефанска България, не защото мразят българите, а защото ги смятат за оръдия на Русия.

Българският народ е покрусен от решенията в Берлин и през следващите десетилетия основната цел на политическия елит става обединението на всички българи в една държава.

Първата голяма крачка в тази посока е 6 септември 1885 година, когато след блестящо проведена акция е обявено Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Въпреки Съединението на България, тя остава васална държава по силата на договореностите в Берлинския договор.

Васалитетът спира развитието на младата българска държава: тя няма право да сключва международни договори от военнополитическо естество, а върху територията й се разпростират всички клаузи на т.нар. „режим на капитулации“, който представлява система от икономически и съдебни привилегии за западните държави и техните търговци.

След Съединението през 1885 година България започва да се развива с удивителни темпове, което е признато и от редица западни анализатори по това време. Възходът е повсеместен - икономически, културен, образователен. Това контрастира ярко с международния статут на държавата. Така постепенно, 30 години след Освобождението на България, извоюването на независимостта се превръща в една от основните цели на държавния елит.

Ролята на Фердинанд

Редица историци твърдят, че обявяването на независимостта е отдавнашно желание на българския княз. Затова той назначава русофилското правителство на Александър Малинов, което да балансира неговата прозападна ориентация. 

Конкретни призиви за обявяване на Независимостта идват от министър-председателя Александър Малинов, който на първата си аудиенция при княз Фердинанд заявява, че е дошло крайно време за „провъзгласяване на независимостта на България“.

Преломен момент се оказва избухването на младотурската революция в началото юли. До революцията главно влияние над империята има Германия, но Великобритания вижда в нея възможност да възвърне своите позиции.

Междувременно на 6 септември избухват масови стачки в Източните железници, които са на българска територия, но формално са собственост на Османската империя. За да избегне големи загуби, компанията на Източните железници (на която е възложена експлоатацията на линиите и която де факто ги контролира) моли София да осигури нормалното обслужване на линиите. Българското правителство се възползва от създалата се ситуация и завзема железниците.

На 10 септември се провежда среща на българския княз с император Франц Йосиф в Будапеща, на която Фердинанд е приет като независим владетел. Подобна демонстрация следва да загатне за предразположението на двуединната монархия към българските намерения. 

Русия  съветва българите да изчакат първо Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина и чак след това Петербург ще предложи подкрепата си на София.

На 16 септември българското правителство окончателно взима решение независимостта да бъде обявена.  За дата е определен 21 септември 1908 година. На 22 септември, при подобаваща тържественост Независимостта на България е обявена в църквата „Свети Четиридесет Мъченици“ в град Търново. Там, в присъствието на министрите пред събралото се множество, царят прочита предварително подготвения манифест.  Целият български народ ликува. България вече е независимо царство, а Фердинанд получава титлата цар.

Дипломатическа защита на Независимостта

След обявяване на Независимостта на България има реална опасност от избухването на война, но Великите сили не са готови за мащабен конфликт. Вместо това, те залагат на дипломатическо уреждане на поредната “Източна криза”. Противоречията на София с Високата порта се решават с намесата на Русия и сключването на три междудържавни спогодби през април 1909 г.

Според договореностите Русия опрощава османските задължения от войната през 1877-1878 г. От своя страна, Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното трибутарно Княжество България, а държавата ни се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години. През същия месец, Османската империя признава независимостта на България, последвана от Великите сили.

България е независма държава и се подготвя за следващата стъпка по пътя на обединението на рзкъсаните си територии - войни за освобождение на Македония и Тракия.

Източник: Българска история