Учени от канадския Университет на Ватерло разработиха ново растително покритие за хартиени чаши за еднократна употреба, което може значително да намали отделянето на микропластмаса в горещите напитки. Материалът издържа на вряла вода, мазнини и различни химически вещества, като същевременно предлага възможност за по-лесно рециклиране и по-екологично производство.

Разработката е представена в научното списание ACS Sustainable Chemistry & Engineering и може да предложи алтернатива на традиционните пластмасови покрития, използвани при производството на чаши за кафе и чай.

Макар повечето чаши за еднократна употреба да изглеждат хартиени, вътрешната им повърхност обикновено е покрита с тънък пластмасов слой, който не позволява на течността да проникне през хартията.

Проблемът е, че при контакт с горещи напитки това покритие може да отделя микроскопични пластмасови частици, които попадат в съдържанието на чашата.

Новото покритие е изработено от растителни материали

Изследователският екип, ръководен от професор Шърли Танг от катедрата по химия на Университета на Ватерло, е създал защитен слой от целулозен ацетат, подсилен с целулозни нанокристали.

И двата компонента се произвеждат от растителни суровини.

Комбинацията позволява създаването на устойчиво покритие, което предпазва хартията от намокряне, без да разчита на традиционните пластмаси, получени от изкопаеми горива.

При лабораторните изпитвания учените установили, че обичайните пластмасови покрития показват признаци на разрушаване и отделяне на частици.

Новият материал обаче запазил структурата си дори след продължителен контакт с вряла вода, хранителни масла и различни разтворители.

„Беше изненадващо да видим колко лесно някои пластмасови покрития могат да отделят частици“, коментира професор Танг.

Според нея създаването на високоустойчив материал на целулозна основа разкрива възможности за използването му в редица продукти, които днес разчитат на конвенционални пластмаси.

По-малко микропластмаса и по-лесно рециклиране

Едно от основните предимства на новата технология е, че както хартиената чаша, така и защитното ѝ покритие са изградени от материали на целулозна основа.

При традиционните чаши разделянето на хартията от пластмасовия слой затруднява процеса на рециклиране.

Новото покритие може да намали необходимостта от подобно разделяне и да улесни преработването на използваните чаши.

Изследователите посочват и друго предимство — материалът е биоразградим, за разлика от конвенционалните пластмасови покрития, които могат да останат в околната среда в продължение на много години.

Това създава възможност за намаляване на пластмасовите отпадъци от еднократните опаковки.

Чашите може да станат по-евтини за производство

При експериментите учените установили, че новото покритие запазва защитните си свойства дори когато е нанесено върху много тънка хартия.

Това означава, че производителите биха могли да използват по-малко материал за изработването на чашите, без да намаляват тяхната устойчивост.

„Покритието ни позволи да използваме много по-тънка хартия, като същевременно запазим необходимата здравина на съдовете за напитки“, обяснява д-р Саян Гангули, научен сътрудник в лабораторията на професор Танг.

По думите му технологията може да намали производствените разходи, а икономиите впоследствие да се отразят и върху крайната цена за потребителите.

Как микропластмасата попада в напитките?

Микропластмасата представлява миниатюрни пластмасови частици, които могат да се отделят при износване, нагряване или разрушаване на пластмасови изделия.

Предишни изследвания показват, че хартиените чаши с пластмасово покритие могат да освобождават такива частици при контакт с гореща вода.

Проучване на Университета на Куинсланд, публикувано през август 2026 г., установява, че дори някои биоразградими пластмасови покрития могат да отделят значителни количества микро- и нанопластмаса.

Учените подчертават, че все още не са изяснени напълно дългосрочните последици за човешкото здраве от поглъщането на подобни частици.

Затова разработването на материали, които ограничават отделянето им, се разглежда като важна стъпка към намаляване на излагането на микропластмаса.

Технологията може да намери приложение и при хранителните опаковки

Първоначално проектът на канадските учени е бил свързан с разработването на леки и устойчиви материали за авиацията.

В хода на изследванията екипът установил, че същата технология може да се използва за защита на хартиени изделия от влага и мазнини.

Освен при чашите за кафе и чай новото покритие би могло да намери приложение при кутии за храна, опаковки и други продукти, при които днес се използват пластмасови защитни слоеве.

Засега разработката е преминала лабораторни изпитвания и предстои да се установи доколко технологията е подходяща за масово промишлено производство.

Резултатите обаче показват възможност за създаване на по-устойчиви опаковки, които едновременно да ограничават отделянето на пластмасови частици, да намаляват отпадъците и да улесняват рециклирането.