На 19 септември 1903 г. Джон Б. Джаксън става първият американски дипломатически представител в България, когато връчва акредитивните си писма на княз Фердинанд I. Така се поставя началото на българо-американските дипломатически отношения. Джаксън вече е пълномощен министър за Гърция, Румъния и Сърбия и по-късно, през 1911 г., отново поема поста.
През 1914 г. Стефан Панаретов става първият български пълномощен министър в Съединените американски щати, като остава на поста до 1925 г. След Първата световна война, през 1919 г., Чарлс С. Уилсън започва работа като първия американски представител, назначен само за България.
На 13 декември 1941 г. България обявява война на Съединените американски щати, а Джордж Х. Ърл III напуска страната. Двете държави прекъсват отношенията си до 1947 г., когато Доналд Р. Хийт връчва акредитивните си писма като пълномощен министър в София, а Нисим Меворах възстановява българската легация във Вашингтон.
През 1950 г. България отново скъсва отношенията, обвинявайки Хийт в шпионаж, но през 1959–1960 г. дипломатическите връзки са възстановени с назначаването на Едуард Пейдж младши и Петър Вутов като пълномощни министри.
На 28 ноември 1966 г. американската легация в София е повишена в посолство, а Джон М. Максуийни става първият посланик на Съединените американски щати в България през 1967 г. По същото време българската легация в Вашингтон също получава статут на посолство, като Любен Герасимов е повишен в посланик и представя новите си акредитивни писма.
Така завършва дългият път от първите дипломатически стъпки до официалното установяване на пълноценни дипломатически мисии между двете държави.






