На 2 октомври се навършват 122 години от рождението на Греъм Грийн – един от големите британски писатели на XX век, автор, в чиито романи шпиони, убийци, дипломати, свещеници и обикновени хора непрекъснато се изправят пред един и същ въпрос: къде минава границата между правилното и грешното.

Грийн е роден на 2 октомври 1904 г. в Бъркамстед, Англия. Умира на 3 април 1991 г. във Веве, Швейцария, на 86-годишна възраст.

През живота си той е журналист, литературен и филмов критик, романист, драматург, пътешественик и служител на британското разузнаване.

Именно този необикновен житейски опит превръща книгите му в нещо повече от измислени истории.

Детство между два свята

Бащата на Греъм Грийн е директор на училището, в което бъдещият писател учи. Това го поставя в необичайно и болезнено положение – той принадлежи едновременно към света на учениците и към семейството на човека, който управлява училището.

Младежките му години са трудни. След период на сериозни емоционални проблеми родителите му го изпращат в Лондон при психоаналитик.

По-късно Грийн учи история в Оксфорд. Именно там започва по-сериозно да пише, а след дипломирането си навлиза в журналистиката. Работи за The Times, а впоследствие писането постепенно се превръща в основното му занимание.

Първият му роман „The Man Within“ излиза през 1929 г.

Истинският успех обаче предстои.

Писателят, който стана разузнавач

Една от най-интересните страници в биографията на Греъм Грийн започва по време на Втората световна война. Той постъпва на работа в британската разузнавателна служба MI6 и е изпратен в Сиера Леоне.

Там се занимава с разузнавателна дейност в Западна Африка – свят, който по-късно ще намери място и в литературата му.

Но има още една подробност, която превръща този период от живота му почти в сюжет на шпионски роман.

Сред хората, с които Грийн работи в разузнаването, е Ким Филби – човекът, който години по-късно ще стане известен като един от най-прочутите съветски агенти, проникнали в британските тайни служби. Филби е част от т.нар. Кеймбриджка петорка и в продължение на години предава информация на СССР.

Грийн познава Филби лично и запазва отношенията си с него дори след разкриването му като съветски агент. Тази история изглежда почти като написана от самия Грийн – приятелство, разузнаване, двойна самоличност, предателство и морална двусмисленост.

Точно такива са и много от неговите романи.

Светът започва да говори за „Грийнленд“

Греъм Грийн създава толкова разпознаваем литературен свят, че критиците започват да използват специално понятие за него – „Greeneland“, или „Грийнленд“.

Това не е географско място. Това е светът на Грийн – мрачен, несигурен и морално двусмислен, населен с хора, които лъжат, предават, вярват, грешат и търсят изкупление. Действието често се развива далеч от спокойна Англия – в Мексико, Куба, Виетнам, Хаити, Африка.

Грийн пътува много и нерядко посещава места на политически конфликти и революции. Именно там намира средата за част от най-известните си произведения.

„Тихият американец“ – роман, който предчувства една война

Сред най-прочутите произведения на Грийн е „Тихият американец“, публикуван през 1955 г. Действието се развива във Виетнам в последните години на френското колониално присъствие.

Романът противопоставя опитния британски журналист Томас Фаулър и младия американец Олдън Пайл, убеден, че може да помогне за преобразяването на страната според собствените си политически представи. 

Книгата се превръща в критика на политическата наивност и на убеждението, че една велика сила може лесно да пренареди чуждо общество.

Написан години преди войната във Виетнам, романът по-късно често е възприеман като забележително предупреждение за проблемите, които предстоят.

Вярата, грехът и „Силата и славата“

Друг от големите романи на Грийн е „Силата и славата“. Действието се развива в Мексико по време на преследването на Католическата църква. Главният герой е свещеник, който далеч не отговаря на представата за безупречен духовник. Той е слаб, грешен и изпълнен с противоречия, но въпреки това продължава да изпълнява мисията си.

Това е характерно за Грийн. Неговите герои рядко са изцяло добри или изцяло лоши.

Самият писател приема католицизма през 1926 г. и въпросите за вярата, греха, вината и изкуплението преминават през значителна част от творчеството му.

Сред произведенията, в които тези теми присъстват особено силно, са „Същината на въпроса“, „Краят на една любов“ и „Силата и славата“.

Шпионажът може да бъде и смешен

Грийн обаче не пише само мрачни политически и морални драми. През 1958 г. излиза „Нашият човек в Хавана“ – сатиричен шпионски роман, чието действие се развива в Куба непосредствено преди революцията.

Главният герой е продавач на прахосмукачки, вербуван от британското разузнаване. Тъй като няма истинска агентурна информация, той започва да си измисля агенти и тайни военни съоръжения. Неговите фантазии обаче постепенно започват да се възприемат като реалност.

Романът е едновременно комедия и предупреждение за опасността разузнавателните структури да повярват в информацията, която самите те очакват да получат.

От книгите до големия екран

Произведенията на Греъм Грийн многократно са адаптирани за кино. Особено известен е „Третият човек“ – филмът от 1949 г. на режисьора Карол Рийд с Орсън Уелс и Джоузеф Котън.

Грийн първоначално създава историята като подготовка за сценария, а впоследствие тя е публикувана и като новела. Следвоенна Виена, разделена между победителите във Втората световна война, се превръща в идеалния декор за неговия свят – сенки, тайни, контрабанда, приятелство и предателство.

„Третият човек“ остава сред класическите произведения на британското кино.

Нобеловата награда, която така и не получава

Греъм Грийн многократно е обсъждан като възможен носител на Нобелова награда за литература, но никога не получава отличието. Това обаче почти не влияе върху мястото му в литературата на XX век.

Книгите му са превеждани по света, филмирани са многократно и продължават да се преиздават десетилетия след смъртта му.

Грийн успява да съчетае рядко срещани качества – литературна дълбочина и сюжет, който кара читателя да обърне следващата страница.

Писателят на моралната сива зона

Греъм Грийн умира на 3 април 1991 г. в Швейцария. Оставя след себе си романи, разкази, пиеси, сценарии, пътеписи, есета и журналистически текстове.

Но вероятно най-трайното му наследство е особеното разбиране за човека. При Грийн добрите хора могат да предават. Грешниците могат да извършват добро. Шпионите могат да бъдат приятели, а идеалистите – опасни.

Неговият свят рядко е черно-бял.

И може би именно затова, 122 години след рождението му, историите на Греъм Грийн продължават да звучат съвременно – защото не дават лесни отговори на въпроса кой е добрият и кой е злодеят.