На 3 октомври България ще посрещне тленните останки на един от най-драматичните владетели в своята история – цар Самуил.

Името му най-често се свързва с една трагична картина – ослепените български войници след битката при Ключ и смъртта на царя малко по-късно. Но животът на Самуил е много повече от последната битка.

Зад нея стоят десетилетия войни, победи и поражения, огромна държава, простираща влиянието си върху значителна част от Балканите, и един владетел, който се изправя срещу най-могъщия противник на България – византийския император Василий II.

Самуил управлява като цар от 997 до 1014 г., но още десетилетия преди коронацията си е сред хората, от които фактически зависи съдбата на България.

България след голямата катастрофа

Самуил се появява на историческата сцена в момент, когато българската държава изглежда близо до унищожението.

През втората половина на X век царството е разтърсено от войните с Киевска Рус и Византия. След походите на византийския император Йоан I Цимисхий през 971 г. източните български земи и столицата Преслав попадат под византийски контрол.

Но България не изчезва.

Съпротивата продължава в западните и югозападните части на държавата.

Именно там се издигат четирима братя – Давид, Мойсей, Арон и Самуил, известни като комитопулите. Те са синове на комит Никола, висш български аристократ. Самуил е най-малкият от тях.

Съдбата постепенно оставя именно него начело.

Давид е убит, Мойсей загива при обсадата на Сяр, а Арон по-късно влиза в остър конфликт със Самуил и е убит заедно с почти цялото си семейство.

Формално българската корона продължава да принадлежи на старата Крумова династия. След смъртта на Борис II цар е Роман, синът на Петър I.

На практика обаче военната и политическата сила все повече е в ръцете на Самуил.

След смъртта на Роман през 997 г. Самуил приема царската титла.

Един от най-тежките разгроми на Византия

Преди да се превърне в символ на трагичния край на Първото българско царство, Самуил е пълководец, който нанася унизителни поражения на Византия.

Най-прочутото идва през 986 г.

Младият император Василий II нахлува в България и обсажда Средец – днешна София. Не успява да превземе града и започва отстъпление.

На 17 август българите атакуват византийската армия в прохода Траянови врата. Следва разгром. Императорът едва успява да се спаси, а голяма част от армията му е унищожена или разпръсната.

Това е един от най-тежките военни удари в ранното управление на Василий II и една от най-големите победи на Самуил.

Тогава едва ли някой може да предполага, че именно двамата мъже ще прекарат следващите десетилетия в битка, която ще реши съдбата на България.

България от Адриатика до Черно море

В годините на своя възход Самуил не е владетел, който просто се отбранява. Той води активна настъпателна политика.

Българските войски действат в Тесалия, Епир, Македония, сръбските земи и към Адриатика. В определени периоди държавата на Самуил контролира огромна част от Балканския полуостров. Wikipedia

Политическият център на България се измества на югозапад. С управлението на Самуил са неразривно свързани Преспа и Охрид. Охрид се превръща и във важен църковен център на Българското царство. Wikipedia

Това е съществено за разбирането на епохата.

След загубата на Преслав българската държавност не е възстановена на старото си географско място. Тя се приспособява, премества своя център и продължава съществуването си. Самуил всъщност наследява една почти разбита държава и успява отново да я превърне в голяма балканска сила.

Двама владетели в битка за Балканите

Големият противник на Самуил е Василий II.

В началото византийският император има сериозни вътрешни проблеми и не може да насочи цялата мощ на империята срещу България. Но когато укрепва властта си в Константинопол, положението се променя.

Около началото на XI век войната постепенно се обръща.

Василий II започва почти ежегодни походи срещу българските земи. Вместо да търси само една решителна битка, той методично превзема крепости, градове и важни проходи.

България губи територии и хора. Самуил вече все по-трудно може да води настъпателна война. Стратегията му постепенно става отбранителна.

Именно тогава започва изграждането и използването на система от укрепления по направленията, по които византийската армия прониква към вътрешността на държавата.

29 юли 1014 г. – Ключ

Решаващият удар идва през лятото на 1014 г. Самуил укрепява Ключката клисура между Беласица и Огражден. Целта е да бъде спрян поредният поход на Василий II.

Първоначално укрепленията издържат. Тогава византийският военачалник Никифор Ксифий повежда част от войската през Беласица, заобикаля българските позиции и ги атакува в гръб.

На 29 юли 1014 г. българската армия претърпява тежко поражение. Самуил успява да се спаси. 

След битката се случва събитието, което ще остане завинаги свързано с имената на Самуил и Василий II.

Според средновековната традиция византийският император нарежда пленените български войници да бъдат ослепени, като на групи от по сто души е оставян по един едноок водач, който да ги върне при царя.

В изворите се срещат огромни числа – 14 000 или 15 000 пленници. Съвременният исторически разказ трябва да бъде предпазлив с тях: самото ослепяване е част от средновековната изворова традиция, но точният брой на ослепените не може да бъде установен със сигурност.

Именно след тези събития Василий II остава в историческата памет с прозвището Българоубиец.

Последният удар за Самуил

Най-драматичният разказ е, че когато ослепените войници стигат до своя владетел, Самуил не издържа на гледката. Според хрониката на Йоан Скилица царят получава тежък пристъп.

На 6 октомври 1014 г. Самуил умира. 

Тук отново историята и легендата се преплитат.

Популярният разказ гласи, че царят умира от мъка при вида на ослепената си армия. Смъртта на Самуил обаче не е краят на България.

Съпротивата продължава.

На престола идва синът му Гаврил Радомир, а след него Иван Владислав. Едва през 1018 г., четири години след смъртта на Самуил, Византия окончателно подчинява Първото българско царство.

Къде е погребан цар Самуил?

Това ни отвежда пряко към събитията повече от хилядолетие по-късно. Самуил е погребан в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро, днес на територията на Гърция.

Именно там при археологически проучвания през XX век гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос открива четири гроба. Единият скелет е идентифициран от него като останките на цар Самуил.

Особено любопитни са следите от тежки травми по костите, които са съпоставяни с известните сведения за раняванията на владетеля.

Останките остават в Гърция десетилетия, докато София и Атина водят продължителни разговори за тяхното връщане.

Владетел на победа или на поражение?

Историческата памет понякога поставя Самуил в странна позиция.

Той е запомнен чрез поражението при Ключ, макар че политическата и военната му кариера продължава десетилетия и включва едни от най-големите български успехи срещу Византия.

При него България не изчезва след катастрофата от 971 г.

Напротив – държавата оцелява, възстановява военната си мощ и отново се превръща във фактор на Балканите. Самуил успява да задържи тази държава срещу Василий II в продължение на години, макар в крайна сметка ресурсите на Византия да се оказват по-големи. Научната изложба на БАН, посветена на владетеля, определя епохата като половинвековна борба за съхраняването на независимостта на Българското царство срещу Византия в момент на нейния средновековен апогей.

Затова въпросът „Кой е цар Самуил?“ няма само един отговор.

Той е военачалникът, разгромил армията на Василий II при Траянови врата.

Владетелят, преместил политическия център на България към Преспа и Охрид.

Царят, който почти целия си живот прекарва във война.

И човекът, чието име повече от хилядолетие по-късно остава свързано с една от най-трагичните картини в българската история – завръщането на ослепената армия след Ключ.

На 3 октомври 2026 г., повече от 1011 години след смъртта му, тленните останки, идентифицирани като негови, се завръщат в България.

Така един необичайно дълъг исторически път – от Преспа и Охрид, през Ключ и остров „Свети Ахил“ – ще завърши в София.