Всяка година на 6-ти януари пред неговите паметници се поднасят цветя и венци. Всяка година се произнасят официални слова за неговото величие. И всяка година това величие трае един ден. Защото още не сме го разбрали. Не сме разбрали, че не цветята и напомпените фрази му трябват. А живот на българи, които могат като него „силно да любят и мразят”. Които не могат да гледат „как политик беснее над бащино огнище”. Защото „само онзи, който е живял, страдал и плакал с народа си – само той може да го разбере и да му помогне.“
Плевен отбеляза 177-ата годишнина от рождението на Христо Ботев.
Виждаме ли такива народни водачи пред паметниците му на 6-ти януари? Или както пише Калина Андролова по сходен повод: „Къде са тези хора по нашите ширини?! Умерени, одухотворени, създаващи блага за обществото. Само парвенюта и чалга-богаташи ни се намират. И тук-таме по някой барман, управляващ енергетиката”.
Само че, Ботев това не го търпи. Вбесяват го „преклонените главици” И гръмко заявява: „Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите”. И го прави. С още 186 души през април 1876-та. С тях той е „пушка нарамил и на глас тича народен срещу врагът си безверни”. Провиква се „Ставайте, робове! Аз не ща ярем!”
Само че…”Борован спи”. Търпи си ярема. Не му трябва революция. Затова са горчиви последните думи на Ботев: „И ний сме дошли народ да освобождаваме. Где е народът ? Где са тия измъчени робове дето ни викаха ? По-добре да бях паднал в Дунава, да не виждах тоя позор – как българският народ е стадо говеда !“
И днес на мнозина им идва да извикат „Где си народе?” Но имат право на това ако по ботевски обичат народа си. Въпреки всичко. Ако са готови да заложат живота си срещу добруването на този народ. Ако ги водят думите на Ботев: „”Българският народ не е в гроба на своето минало, а в люлката на своето бъдеще.”
Поклон и признателност за уроците на Ботев! Поклон пред поета, революционера и големия българин Христо Ботев!
Източник: plevenpress.com