На 2 октомври 1996 г. пред дома си на ул. „Латинка“ 15 в София е застрелян с четири куршума бившият премиер Андрей Луканов. Атентаторът използва пистолет „Макаров“, а след покушението изчезва, оставяйки захвърлени дрехи за прикритие. Оръжието е открито едва 40 дни по-късно.
За престъплението са арестувани и осъдени петима души, но впоследствие присъдите им са отменени. Убийството и до днес остава неразкрито, като версии варират от „енергийна мафия“ до лични мотиви.
Роден през 1938 г. в Москва в семейство на утвърдени комунисти, Луканов върви по стъпките на баща си Карло Луканов. Той е сред архитектите на промените след 10 ноември 1989 г., когато заедно с Петър Младенов и Георги Атанасов сваля Тодор Живков. През 1990 г. става премиер и подкрепя частния бизнес в първите години на прехода.
Макар и смятан за един от двигателите на демократизацията, Луканов е обвиняван както от опозицията, така и от твърдолинейните в БСП. Критикуван е за ролята си в трансформирането на политическата власт в икономическа и за появата на силовите групировки.
След временно оттегляне от политиката Луканов оглавява руско-българското газово дружество „Топенерджи“. Там също става обект на обвинения за опит за монопол върху доставките на природен газ. Конфликтите вътре в БСП и кризата при Жан Виденов допълнително изострят позицията му.
Убийството на Луканов бележи края на една епоха и остава последният голям политически атентат в българската история. Той е седмият премиер в страната, загинал от покушение, и първият депутат, убит след края на комунистическия режим.






