В зори на 27 декември 1872 г. турски заптиета арестуват Васил Левски в Къкринското ханче. Години по-късно истината за случилото се излиза от собствените му показания.
Призори на 27 декември 1872 г. турски заптиета обграждат ханче в покрайнините на село Къкрина. След кратка схватка те залавят Васил Левски. Това е моментът, който бележи началото на края.
Тайното ханче на революцията
Предната вечер Левски пристига от Ловеч заедно със своя спътник Никола Цвятков. Двамата отсядат в Къкринското ханче.
То не е случайно място. Откупено по-рано, ханчето се използва от революционните дейци за тайни срещи и като сигурен пункт по време на обиколките из страната. Негов съдържател е довереният човек на организацията Христо Цонев – Латинеца.
След Арабаконак – мрежата се къса
Левски минава през Къкрина, за да прибере архивите на тайния революционен комитет. Целта е ясна – документите да бъдат изнесени в Румъния и да се спаси организацията.
След обира на турската хазна в Арабаконашкия проход през септември 1872 г. започват масови арести. Комитетите в Тетевен, Орхание, Етрополе и Ловеч са разбити. Признанията на Димитър Общи насочват властите право към Апостола.
Арестът и раждането на един мит
На 27 декември сутринта Левски, Никола Цвятков и Христо Цонев са арестувани от специално изпратена група заптиета. С времето моментът на залавянето обраства с легенди.
Най-популярната версия твърди, че Левски се оплита в плета, докато бяга. Тази история е разпространена от самия Цвятков след обесването на Апостола. Звучи героично. Но не е вярна.
Истината – разказана от самия Левски
Истинската версия е записана в протоколите от разпитите на Извънредната комисия. Това са думите на Левски:
„Към десет часа сутринта по турски, когато излязох навън, видях пред вратата един въоръжен с пушка. Той ме хвана за ръката. Извадих двата револвера и раних човека. После се опитах да бягам, но не ме пуснаха. Другарите му ме удариха по главата и паднах.“
Без плет. Без нелепа случайност. Съпротива. До край.
От Търново до бесилото
Задържаните са отведени първо в Велико Търново, после в София. Извънредната комисия поема ролята на съд.
Присъдата е смърт.
На 18 февруари 1873 г. Васил Левски е обесен в покрайнините на София.
Паметта, която остава
Къкринското ханче по-късно запустява и е опожарено. През 1901 г. проф. Параскев Стоянов прави архитектурни заснемания по останките. Поставена е паметна плоча.
През 1926 г. започва възстановяването на хана.
През 1931 г. музейната експозиция е официално открита.
Къкрина остава място на тишина.
И на тежка памет.
Там, където Апостолът е заловен.
Но не и пречупен.
Още новини четете в категория
Култура
23.1 С
22.1 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
