Масовото изгаряне на християни през 302 г. се превръща в символ на вярата и края на едно десетилетие на жестоки преследвания
Свети 20 000 мъченици, изгорени в Никомидия през 302 година, остават един от най-драматичните примери за гоненията срещу ранните християни в Римската империя. Трагедията се разиграва по време на управлението на съимператора Максимиан, който след победа във войната с етиоптяните нарежда в Никомидия да бъдат събрани жителите на града, за да принесат жертви на езическите богове.
Епископът на Никомидия Антим, узнал за заповедта, събира християнската общност в голямата градска базилика. В нощта срещу Рождество Христово той отслужва всенощно бдение и света литургия, укрепвайки вярващите в Христовата вяра. Когато Максимиан разбира за това, нарежда около храма да бъдат струпани сухи дърва и храсти, които да бъдат подпалени, за да изгорят всички християни вътре.
Преди изпълнението на заповедта епископ Антим кръщава оглашените и причастява всички присъстващи със светите тайни. По свидетелства на летописци и очевидци, огромната сграда гори няколко дни, а в нея загиват около 20 000 мъже, жени и деца. Това събитие се възприема като връх на най-жестокото гонение срещу християните, продължило близо десет години и завършило с възцаряването на император Константин и признаването на християнството през 313 г.
По онова време християните нямат собствени храмове и се събират в обществени сгради – базилики, които са сред най-големите и монументални постройки в римските градове. Никомидия, столица на една от частите на тетархията на Диоклециан, е голям и развит град с население над 100 000 души. Това прави напълно възможно в една такава сграда да се съберат хиляди вярващи, както показват и по-късни исторически аналогии от българската история.
Гоненията срещу християните започват системно едва при император Нерон, който след големия пожар в Рим търси удобен виновник. Затворените общности на християните, отказът им да принасят жертви и слуховете за „тайни събрания“ ги превръщат в лесна мишена. По-късно Домициан също предприема репресии, обвинявайки християните в безбожие и в приемане на юдейски обичаи, тъй като властта все още не ги разглежда като отделна религия.
Мъченичеството на 20 000 християни в Никомидия остава дълбоко в паметта на Църквата като свидетелство за силата на вярата и за цената, платена от първите християни в борбата им за духовна свобода.
Още новини четете в категория
Култура
24 С
29.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
