Свети 20 000 мъченици, изгорени в Никомидия през 302 година, остават един от най-драматичните примери за гоненията срещу ранните християни в Римската империя. Трагедията се разиграва по време на управлението на съимператора Максимиан, който след победа във войната с етиоптяните нарежда в Никомидия да бъдат събрани жителите на града, за да принесат жертви на езическите богове.
Преди изпълнението на заповедта епископ Антим кръщава оглашените и причастява всички присъстващи със светите тайни. По свидетелства на летописци и очевидци, огромната сграда гори няколко дни, а в нея загиват около 20 000 мъже, жени и деца. Това събитие се възприема като връх на най-жестокото гонение срещу християните, продължило близо десет години и завършило с възцаряването на император Константин и признаването на християнството през 313 г.
Гоненията срещу християните започват системно едва при император Нерон, който след големия пожар в Рим търси удобен виновник. Затворените общности на християните, отказът им да принасят жертви и слуховете за „тайни събрания“ ги превръщат в лесна мишена. По-късно Домициан също предприема репресии, обвинявайки християните в безбожие и в приемане на юдейски обичаи, тъй като властта все още не ги разглежда като отделна религия.
Мъченичеството на 20 000 християни в Никомидия остава дълбоко в паметта на Църквата като свидетелство за силата на вярата и за цената, платена от първите християни в борбата им за духовна свобода.






