Волфганг Амадеус Моцарт, роден на 27 януари 1756 г. в Залцбург, остава един от най-великите композитори на всички времена.
Роден на деня, когато католическата църква почита Св. Йоан Кръстител – патрон на ораторите – той получава името Амадеус, което означава “любимец на Бога”. Това име ще се превърне в символ на неговия гений и завинаги ще се свързва с музикалната история.
Музиката му е отражение на идеите на немското Просвещение и движението “Буря и натиск”, като вплита влияния от различни национални музикални традиции.
Неговият невероятен талант се проявява още на петгодишна възраст, когато пише първия си концерт за две пиана.
Според руския биограф Георгий Чичерин, музиката на Моцарт е “мост към Космоса, мост между Сириус и дреболиите на деня”, като той буквално прекрачва естетиката на своето време с новаторска хармония, оркестрация и мелодика.
Последната година от живота му, 1791, е най-продуктивната, но и най-мрачната. Последното му произведение – Реквиемът – е белязано от предчувствие за собствената му смърт.
Моцарт споделя пред близките си:
“Аз съм пълен с творчески идеи. Не съм написал и една хилядна от онова, което е в сърцето ми…”.
Мистерията около смъртта му се разпространява бързо, а слуховете за отравяне от придворния композитор Антонио Салиери вдъхновяват литературни произведения като драмата на Пушкин “Моцарт и Салиери” и пиесата на Питър Шафър “Амадеус”, по която Милош Форман създава носител на 8 Оскара филм през 1984 г.
За да се подреди хронологично цялото творчество на Моцарт, австрийският ботаник и минералог Лудвиг ван Кьохел съставя каталог с над 600 произведения, известен като Кьохелова система (KV).
Моцарт остава вдъхновение за поколения музиканти и почитатели, а наследството му доказва, че истинската гениалност надживява времето и смъртта.






