На 28 януари се отбелязва паметта на двама от най-великите духовни стълбове на християнството – преподобните отци Ефрем Сириец и Исаак Сириец, чиито трудове и до днес са в основата на православния духовен живот.
След като през 363 година Низибия била предадена на персите, Ефрем напуска родния си град и се установява в Едеса. Там се подвизавал в близката планина и задълбочено се занимавал с богословие. Макар да не владеел гръцки език, чрез преводи на творенията на гръкоезичните отци се запознал подробно с богословските спорове и борбата с ересите.
Свети Ефрем остава в историята като боговдъхновен църковен писател, поет и тълкувател на Свещеното Писание. Основни теми в творчеството му са покаянието и борбата с греха. Неговата прочута молитва „Господи и Владико на моя живот“ и днес заема централно място в православното богослужение през Великия пост. Преподобният отец се преставил в Господа през 373 година.






