На 13 март, в Зала 1 на НДК, ще бъде официалното откриване на 29-ото издание на Международния филмов фестивал „София Филм Фест“, който ще продължи до 31 март, заявява БНР.
Филмът разчита на добре познати и обичани български актьори, на честно и увлекателно пресъздаване на факти от българската история, чиито уроци са все още ненаучени от няколко поколения.
“Залог“ покорява и с бурните чувства, които са способни да преведат силните личности през Възраждането и освободителните войни, за да участват в съграждането на новата, дълго мечтана България“, коментират от “София филм фест“.
В актьорския екип са още Иван Савов, Валентин Ганев, Малин Кръстев, Гергана Плетньова.
Оператор е Веселин Христов, художник е Мира Каланова, костюмите са на Габриела Кърджилова, звукорежисьор е Валерия Попова. Продуцентските отговорности и монтажът са на Светла Цоцоркова и Светослав Овчаров.
Героите във филма нямат имена. Те се казват Майора, Министър-председателя, Княза, Жената.
Любовта им към България е тъй всепоглъщаща, че изяжда простичката човешка любов. И накрая, след всичките огнени чувства и действия остава…пепелище…
„Случайно е, че тези персонажи се събират в един игрален филм. Много време мина откакто написах сценария. Това е характерно за един сценарий, докато той стигне до публиката, но този е рекордьор, защото е написан през 1991 година. Минали са 34 години оттогава, а 34 години са твърде много време, за да бъдат посветени на един филм. През това време снимах много други неща, но периодично се сещах за него… и все нещо не се случваше, но ето на – сега вече е готов – 34 години по-късно, да се надявам, че филма не е загубил своята актуалност. Ако в 1991 година ние все още не знаехме какво се случва и какво да очакваме, днес пък сме вече богати със знанието какво се случи, а от друга страна, често се плаша, че нищо не се променя в отношението ни към големите играчи в света. Можем да си помислим – защо се обръщаме към събития отпреди 140 години? Няма ли важни и тревожни теми днес? Има, разбира се, но една от най-тревожните е, че век и половина по-късно България е все така полу-европейска, полу-азиатска страна. Все така “полу“. Геополитическите орбити, в които кръжи, са същите. Дефицитът на личности е същият. Посредствеността е същата. Обществото ни продължава да е разделено по теми, по които отдавна трябваше да има съгласие. Убеден съм, че разказването за хора, които пробиват с главите си мрачния небосклон, под който живеем, носи светлина. Вярвам, че това е необходимо на обществото ни. Ние трябва да познаваме себе си като народ. Загърбването на миналото ни лишава от бъдеще“, изтъкна Светослав Овчаров.
“Най-важното е, хората които мислят да излязат напред в обществото, а не онези, които сляпо подражават или сляпо вървят след лозунги. Мислещите хора не са чак толкова много, защото ясно е, всяко знание носи тъга, а никой не иска да бъде обременен от това. Обществото обича да се забавлява и забавлявайки се, с бързи крачки върви към пропастта, защото забавлението не може да донесе нищо друго, освен масово безумие“, бе категоричен той.