Температури над 40 градуса вече не звучат като нещо, характерно единствено за пустините или най-горещите райони на света.

В началото на лятото екстремните стойности отново обхванаха части от Европа, а продължителните горещини поставиха под напрежение здравните системи, електрическите мрежи, земеделието и транспорта.

Европа е най-бързо затоплящият се континент в света. Според Световната здравна организация температурите на континента се повишават приблизително два пъти по-бързо от средното за планетата. Трите най-топли години в Европейския регион на СЗО са регистрирани след 2020 г.

Жегата вече променя ежедневието

При температури около и над 40 градуса проблемът далеч не се изчерпва с дискомфорта. Физическият труд на открито става опасен, потреблението на електроенергия нараства заради климатиците, а възрастните хора и хората с хронични заболявания са изложени на по-висок риск.

Последиците се усещат и през нощта. Когато температурите останат високи след залез, сградите и асфалтът продължават да отдават натрупаната през деня топлина. Това затруднява съня и не позволява на организма да се възстанови напълно преди следващия горещ ден.

В градовете ситуацията е още по-тежка заради т.нар. „градски топлинен остров“. Бетонът и асфалтът задържат топлината, докато липсата на достатъчно зелени площи ограничава естественото охлаждане.

От работното време до цената на храната

Екстремната жега вече променя и организацията на труда. В някои европейски райони работният ден започва в ранните сутрешни часове, за да се избегнат най-високите температури. 

Жегата оказва натиск и върху земеделието. Високите температури и сушата ускоряват загубата на влага в почвата, увеличават нуждата от напояване и могат да намалят добивите. Така климатичните условия постепенно се превръщат и във фактор, който може да се отрази на цените на храните.

Проблеми възникват и по европейските реки. Ниските водни нива при продължителна суша могат да ограничат товарите, които корабите превозват, и да затруднят речния транспорт.

Все повече натиск върху електрическите мрежи

Горещите вълни водят до рязко увеличаване на потреблението на ток за охлаждане. В същото време високите температури и ниските водни нива могат да създадат затруднения за част от енергийната инфраструктура.

Получава се своеобразен парадокс – точно когато търсенето на електроенергия достига високи нива, някои мощности могат да работят при по-неблагоприятни условия.

Най-опасният ефект остава невидим

Жегата не оставя разрушения като буря или наводнение, но може да бъде смъртоносна. СЗО определя топлинния стрес като една от водещите причини за смъртност, свързана с метеорологични условия.

Особено уязвими са възрастните хора, малките деца, хората с хронични заболявания и работещите на открито.

При екстремни температури специалистите препоръчват да се избягва физическо натоварване в най-горещите часове, да се приема достатъчно вода и помещенията да се предпазват от пряка слънчева светлина.

Промяната вече се вижда в ежедневието – по-ранно начало на работния ден, промени в училищните графици, повече зелени площи в градовете и засилен контрол върху уязвимите групи.

Въпросът вече не е само дали Европа ще преживее още едно горещо лято. Все по-важно става дали градовете, инфраструктурата, здравните системи и самите хора са подготвени за температури, които преди се смятаха за изключение.