След 17–19 часа без сън шофьорските способности могат да се влошат до степен, сравнима с концентрация на алкохол в кръвта около 0,5 промила. Сравнението показва степента на нарушаване на реакциите и преценката, а не означава, че недоспиването води до наличие на алкохол в организма.
Проучване с 39 участници показва, че при продължително бодуване реакциите при някои от тестовете са били до 50% по-бавни. Данните за влиянието на умората върху способността за шофиране са подкрепени и от организации, занимаващи се с пътна безопасност и здравето на работещите.
Един от най-опасните ефекти на силната умора е микросънят – кратък епизод на неволно заспиване, при който водачът губи контрол върху вниманието и реакциите.
При човек, който е сериозно недоспал, подобен епизод може да продължи няколко секунди. При скорост от 90 км/ч дори пет секунди без пълноценен контрол означават изминаване на около 125 метра.
Сред признаците, че умората вече е критична, са отклоняване от лентата, преминаване върху шумящата маркировка в края на платното, пропускане на пътни знаци и сигнали, забавени реакции и трудности при поддържането на постоянна скорост.
Възможни са и пропуски в краткосрочната памет – водачът не си спомня част от последните минути или изминатите километри. Умората влияе не само върху вниманието, но и върху обработването на информацията и способността за преценка на риска.
При първите признаци на сънливост водачът трябва да отбие на безопасно и осветено място, извън активната лента за движение. Кратката дрямка от 15–30 минути може временно да повиши бодростта, а кофеинът да помогне за кратък период, но нито една от тези мерки не може да замени достатъчния сън.
Рискът от инцидент се увеличава при нощно шофиране, продължителни пътувания, работа на смени, натрупано недоспиване и прием на лекарства със седативен ефект.
Силната музика, отвореният прозорец или физическите упражнения около автомобила могат да създадат усещане за бодрост, но не премахват причината за умората.
Ако водачът вече се прозява, губи концентрация или не помни последния участък от пътя, продължаването на пътуването може да превърне умората в непосредствен риск от пътнотранспортно произшествие.






