Въстание срещу разпокъсването на родината

След Освобождението на България решенията на Берлинския конгрес оставят голяма част от българските земи под османска власт. Македонските българи не приемат това и изпращат петиции до Великите сили и Временното руско управление, настоявайки за справедливост. Отговор така и не идва – и народът посяга към оръжие.

Началото на бунта

На 5 октомври 1878 г. отряд от около 400 въстаници, предвождани от Стоян Карастоилов (Стоян войвода) и Адам Калмиков, атакува турския гарнизон при Кресненските ханове. След 18-часова битка османците капитулират, а редица села са освободени. Пламъкът на въстанието бързо се разпространява из Неврокопско, Серско, Разложко и Малешевско.

Кървавият край и последиците

До края на ноември турската армия потушава въстанието с жестокост. Кресна и още 12 села са опожарени, а над 25 000 души бягат към Княжество България. Макар и неуспешен, бунтът остава символ на волята за обединение и свободата на всички българи.

Руската власт официално се дистанцира, но мнозина от руските офицери тайно подпомагат въстаниците – свидетелство, че духът на Сан Стефано не е угаснал.