На 8 октомври Православната църква почита паметта на преподобна Пелагия и на свети преподобномъченик Игнатий Старозагорски.
Преподобна Пелагия живяла през V век и била родом от Антиохия. Животът ѝ е описан от илиополския дякон Яков, който я познавал лично.
Пелагия била известна в града със своята красота и разгулния си начин на живот. Един ден тя преминала покрай група епископи, сред които бил Илиополският епископ Нон. Впечатлен от грижите, които жената полагала за външния си вид, Нон се разплакал и сравнил това с отношението на християните към собствените им души.
„Тя си е поставила за цел на своя живот да се харесва на хората. А ние имаме безсмъртен Жених, за Когото не украсяваме старателно душите си“, казал епископът.
Нон започнал да се моли за грешницата. Скоро след това Пелагия чула негова проповед за Божия съд, наказанието на грешниците и блаженството на праведниците. Думите му я разтърсили и тя осъзнала живота, който води.
Пелагия потърсила епископ Нон и го помолила да я приеме като християнка. След като получила благословение от антиохийския архиепископ, тя била кръстена и приела християнската вяра.
След кръщението си Пелагия раздала цялото си богатство на бедните. Тя се отказала от предишния си живот и напуснала Антиохия, облечена в груба власеница. Заменила името и славата си с живот на пост и молитва.
Пелагия се установила в килия на Елеонската планина край Йерусалим, където живяла в строго уединение и подвиг.
Три години по-късно дякон Яков, който бил разказал историята на нейното обръщане, посетил Йерусалим. По поръка на епископ Нон той отишъл при отшелник, живеещ в килия на Елеонската планина. След смъртта на отшелника Яков разпознал в него Пелагия по дрехите и чертите на лицето.
Свети преподобномъченик Игнатий Старозагорски
Св. Игнатий Старозагорски живял през XVIII и началото на XIX век. Роден бил в Стара Загора с името Иван. По-късно семейството му се преселило в Пловдив, където той получил образование.
От ранна възраст Игнатий почувствал влечение към монашеския живот и постъпил като послушник в Рилския манастир.
След като турци убили баща му, майка му и двете му сестри били насилствено заставени да приемат исляма. Игнатий започнал да се укрива и пътувал на различни места, включително до Букурещ.
По пътя към Света гора край Шумен бил заловен от разбойници, които го принудили под заплаха за живота му да обещае, че ще се отрече от християнската си вяра.
След като бил освободен, Игнатий се разкаял за даденото под принуда обещание и решил да изкупи това, като приеме мъченическа смърт за Христос.
Той заминал за Света гора, където постъпил в манастира „Григориат“ и се подготвял за предстоящия подвиг. По-късно бил постриган за монах с името Игнатий и заминал за Цариград заедно със своя духовен наставник Григорий.
На 8 октомври 1814 г. Игнатий бил обесен заради вярата си. Три дни по-късно старец Григорий откупил мощите му и ги отнесъл в Света гора.
Според църковното предание от мощите на светеца са ставали чудеса на изцеление.






