Роден като Еверет Лерой Джоунс, бъдещият писател учи в Rutgers University, а по-късно завършва английска филология в Howard University. След служба във Военновъздушните сили се установява в Манхатън и попада в артистичните среди на Гринуич Вилидж.
Там започва и неговият път към литературния авангард. Заедно със съпругата си Хети Коен редактира списанието Yugen и основава издателството Totem Press, което публикува автори като Алън Гинсбърг и Джак Керуак.

Първата му стихосбирка Preface to a Twenty-Volume Suicide Note излиза през 1961 г. По-късно творчеството му все по-силно се насочва към темите за расизма, идентичността и положението на чернокожите американци.
Барака се превръща в една от водещите фигури на Black Arts Movement – художествено и литературно движение, развило се през 60-те и 70-те години паралелно с борбата за граждански права и движението Black Power.
Той пише поезия, пиеси, художествена проза и есета, но отделя огромно внимание и на музиката. Джазът и блусът за него не са просто музикални жанрове, а начин да бъде разказана историята и културата на чернокожа Америка.

Барака не е автор, около когото съществува единодушие. Част от произведенията и публичните му позиции предизвикват остри критики заради насилие в езика, мизогиния, хомофобия и антисемитски внушения. Особено голям скандал предизвиква стихотворението му Somebody Blew Up America? след атентатите от 11 септември 2001 г.
Така литературното му наследство остава сложно – Барака едновременно е признат за един от значимите афроамерикански автори на своето поколение и остава фигура, чиито идеи и текстове продължават да пораждат спорове.
Той умира на 9 януари 2014 г. в родния си Нюарк на 79-годишна възраст.
Днес, 92 години след рождението му, Амири Барака остава пример за писател, за когото литературата никога не е просто изкуство. За него стихотворението, театралната сцена и джазът могат да бъдат едновременно разказ за обществото и инструмент за неговото оспорване.






