Близо 800 млн. лв. на година не влизат в хазната заради измамни схеми с ДДС. Въвеждането на нови законови правила и контролната дейност на НАП са намалили тези загуби няколко пъти в сравнение с 2010 г., например, когато те се изчисляваха на 2,6 млрд. лв.

Данъчни експерти са категорични, че въведената информационна система за анализ и оценка на риска има основна роля при разкриването на измамните схеми.

Експертите на НАП разделят измамите с ДДС на две големи групи - укриване на задължения или източване на данък чрез фиктивни сделки. При първите целта е спестяване на плащането към хазната, като извършителите са фирми, които извършват реална дейност. При тях се укриват облагаеми приходи или има надценяване на разходи, за да се поиска връщане на по-голям данъчен кредит.

Приходите се отчитат чрез продажба без издаване на фактура, сделки на по-ниски цени от реалните или по пазарни, но количествата са занижени. Надценяването на разходи пък става с използване на фиктивни фактури, харчове, които не са свързани с дейността, или надписани доставки.

Появяват се, обаче и нови схеми. Една от тях, която се определя като измама от първата група, се прилага след бума в пазара на имотите. При нея инвеститор строи и продава жилищата, а сделките се изповядат по данъчна оценка, която е в пъти по-ниска от пазарната цена, но това е разрешено от закона. Когато фирмата достигне оборот от 160 хил. лв. - какъвто бе прагът за регистрация по ДДС за миналата година, се закрива, а активите се прехвърлят в нова. Тя започва да строи на друг парцел и схемата се повтаря. Така продавачът може да не начислява ДДС. Тази измама се прилага не само при бизнеса с имоти, а и в други браншове.

Тя има и няколко разновидности, при всяка от които се заобикалят два закона - за ДДС и за плащанията в брой. Схемата обслужва и интересите на тези, които играят на имотния пазар, за да легализират пари без доказан произход. Брокери посочват, че се увеличава броят на купувачите, които предлагат с до 50% по-висока цена, ако продавачът приеме плащане в брой на цялата сума или част от нея.

Строителни предприемачи пък дават отстъпки, ако купувачът се съгласи на плащане кеш. Дават се и примери - цена от 105 хил. евро при сделки без ипотека и 226 хил. с кредит - т.е. 120 хил. евро средно са скритите пари, като в някои случаи сумата може да стигне и до 200 хиляди.

При проверки данъчни се натъкват и на т.нар. скрит инвеститор. Това са хора с финансов ресурс, част от който е без доказан произход. Те поемат част от финансирането на сгради и получават на символични цени от строителя апартаменти, магазини, офиси. Инвеститорът начислява ДДС върху част от парите, а не върху цялата, а скритият инвеститор продава получените апартаменти и легализира парите си.

Всяка от тези схеми трудно се доказва, най-често се стига до глоби за нарушаване на тавана за разплащанията в брой от 10 000 лв. Санкцията за физически лица е 25% от размера на плащането, а за фирми - 50%. Спестените от ДДС пари обаче стигат и за плащането на глобата, и за печалба.

Според данъчни експерти, най-много случаи на ДДС измами има в строителството, търговията с бързооборотни стоки, производство и търговия със стоки и услуги с висока добавена стойност и сложна калкулация на крайната продукция, както и с продукти на интелектуалната собственост. Затова и повечето от проверките им са насочени точно към тези браншове.

Все още се среща и една от първите схеми за измама с ДДС, при която продавачът не внася дължимия от продажбата ДДС или част от него, а купувачът ползва право на възстановяване на данъчен кредит и си иска пари от държавата. Тя работи, като се включват възможно най-голям брой фирми, през които всяка доставка преминава, като повечето от тях са кухи.

Продължава, например, схемата с т.нар. липсващ търговец. За нея се създава верига от фирми, които извършват помежду си фиктивни сделки. Една от тях акумулира задължения, а всички останали са успели да упражнят правото на ползване на данъчен кредит и да възстановят ДДС. Контролът и разкриването им се затрудняват от това, че във веригата има и такива, които са регистрирани в други страни от ЕС, обикновено там, където за съответната стока има нулева ставка по ДДС. Фирмата длъжник не погасява задълженията си и се препродава - най-често на безработни или социално слаби.

Среща се все още и т.нар. каруселна измама, за която трябват поне трима доставчици, обикновено от различни държави. Тогава се извършват множество трансгранични покупко-продажби на една и съща стока, която се облага с нулева ставка. На края на веригата стоката се облага с най-ниския за групата държави ДДС, но не се внася в хазната.

Износ само по документи е измамна схема, която също се реализира през фирми, регистрирани в няколко държави, обикновено съседни. Стоката минава границата само по документи. При износа има нулеви данъчни ставки, а търговецът си възстановява данъчния кредит върху разходите и закупените стоки. След това те се продават на вътрешния пазар без фактури.

Вариант на тази схема е фиктивни сделки да се извършват в рамките на ЕС като вътрешно общностни доставки, които се облагат с нулева ставка Това се прави само по документи, а стоката не напуска границата и се продава на вътрешния пазар пак без фактури и без да се плащат данъци. Фирмата продавач обаче си възстановява данъчен кредит върху разходите.

Нова разновидност на тази схема е стоки да се изнасят в страни извън ЕС - най-често в Дубай или други арабски държави. След това се внасят в държава от ЕС и продължават по познатата верига.