С военен ритуал и полагане на венци Военноморското училище във Варна почете годишнината
Днес се навършват точно 84 години от екзекуцията на един от най-ярките гласове в българската поезия – Никола Йонков Вапцаров. На 23 юли 1942 г. на Гарнизонното стрелбище в София той е разстрелян заедно с още петима антифашисти след смъртна присъда, произнесена същия ден от Софийския военен съд
Вапцаров е осъден за подривна дейност срещу държавния ред във време, когато България е съюзник на нацистка Германия. Присъдата е изпълнена малко след 21 ч. вечерта. Преди това, вече осъден, поетът написва едно от най-силните си стихотворения – „Прощално“, посветено на съпругата му Бойка:
„Понякога ще идвам във съня ти…“
Висшето военноморско училище (ВВМУ) във Варна почете патрона си
С военен ритуал и полагане на венци и цветя във ВВМУ във Варна бе тържествено отбелязана 84-а годишнина от разстрела на Никола Вапцаров - патрон на Морската академия от 1949 година. На честването присъстваха областният управител на Варна Марио Смърков, зам.-кметът София Колева, зам.-командирът на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински, началникът на Регионалното управление на образованието д-р Ирена Радева, представители на неправителствени организации, общественици, офицери.
Преди 84 години, в 11:45 часа, Софийският военен съд произнася своята присъда, Вапцаров и още шестима души са осъдени на смърт, припомни в обръщението си към гостите на събитието началникът на ВВМУ флотилен адмирал проф. Калин Калинов. По думите му още същия ден поетът е разстрелян на гарнизонното стрелбище, но куршумът всъщност го превръща в символ - на любовта към морето, на отдадеността към професията, на безстрашието, таланта, героизма.
Животът на Вапцаров
Никола Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г. в Банско. Син на войводата на ВМРО Йонко Вапцаров и учителката Елена Везюва, той израства в среда, изпълнена с патриотични и революционни традиции. Завършва Морското машинно училище във Варна (днес носещо неговото име), работи като механик и огняр, организира театрални трупи и се включва в комунистическото движение. Приживе успява да издаде само една стихосбирка – „Моторни песни“ (1940), която остава класика на българската литература с поезията си за труда, машините, морето и човешката надежда.
В годините на Втората световна война Вапцаров се включва активно в нелегалната съпротива. Арестуван през март 1942 г., той е подложен на разпити и изтезания. Въпреки това запазва достойнството си до края. На 23 юли 1942 г. заедно с него са разстреляни Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов.
След 9 септември 1944 г. Вапцаров е посмъртно реабилитиран. Творчеството му получава широко признание – преведено е на десетки езици, а през 1953 г. му е присъдена посмъртно Международната награда за мир. Днес неговото име носят училища, улици, институти и дори връх в Антарктида.
84 години по-късно стиховете на Вапцаров продължават да звучат актуално. Те говорят за вяра в човека, за справедливост и за правото да мечтаеш дори когато куршумите вече са заредени. В ден като днешния България отново си спомня поета, който избра да застане на страната на своя народ – и в живота, и в смъртта.
„Ще падна аз. Друг ще ме смени – какво тук значи едно име!…“
Още новини четете в категория
Култура
22.4 С
22.2 С
24.2 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
old_beggar
23.07.2026 11:51фашистката цензура у нас майкопродавците наричат борба с дезинформацията – вече е забранено да говориш, да пишеш и дори да мислиш по начин, различен от този, който са наложили англо-американските им господари. и точно по тази причина "евро-атлантическите" партньори на хитлер през ВСВ (начело с цар борис) убиха поета Никола Вапцаров...