Подготовката за Съединението

От пролетта на 1885 г. сформираният в Пловдив Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), начело със Захари Стоянов, започва активно да пропагандира идеята за обединението.

Комитетът използва както публикации в пресата, включително във вестник „Борба“, така и публични демонстрации. Сред най-масовите прояви е честването на годишнината от гибелта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли 1885 г., което събира хора от различни краища на Източна Румелия и Княжеството.

В подкрепа на каузата е привлечена и опозиционната Либерална партия. БТЦРК установява контакти с висши офицери, сред които капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с военнослужещи от местните гарнизони.

Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев — най-висшия български офицер в областта. Макар да одобрява идеята за обединението, той е скептичен към липсата на реалистичен план за неговото осъществяване.

Решаващите дни

Първоначалният план е Съединението да бъде обявено в началото на септември, когато значителна част от Румелийската милиция е мобилизирана за военни маневри.

На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I Батенберг, който по това време провежда военни маневри в района. Князът дава уверения за подкрепата си, но не информира министър-председателя Петко Каравелов, който е скептично настроен към начинанието.

Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да бъде обявено на 15 септември. На 2 септември обаче в Панагюрище избухва бунт. Макар да е потушен още същия ден, комитетът се опасява, че последващи спорадични въстания могат да доведат до арести на организаторите. Затова решава да ускори акцията.

Представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, за да поведат въоръжени групи към Пловдив.

На 4 септември чета, ръководена от Чардафон, обявява Съединението в Голямо Конаре и установява контрол над селото.

На следващия ден правителството в Пловдив провежда консултации с руското дипломатическо представителство. Целта е да се разбере дали Русия би подкрепила официалното обявяване на Съединението. Руският представител обаче категорично отказва.

6 септември – Съединението е обявено
На 5 септември няколкостотин въоръжени доброволци от Голямо Конаре се насочват към Пловдив.

През нощта срещу 6 септември 1885 г. частите, командвани от майор Данаил Николаев, установяват контрол над града. Правителството на Източна Румелия и генерал-губернаторът Гаврил Кръстевич са отстранени.

Създадено е временно правителство начело с Георги Странски, а малко по-късно управлението е поето от Комисарството в Южна България. Обявена е и обща мобилизация.

Така Съединението на Княжество България и Източна Румелия става факт.

Петко Каравелов и защитата на Съединението
Макар Петко Каравелов да не участва пряко в подготовката и извършването на революционния акт, неговата роля след 6 септември е изключително важна.

След като научава за събитията, Каравелов се свързва с княз Александър I. Двамата решават незабавно да бъде обявена мобилизация на Българската армия и да бъде свикано Народното събрание на извънредна сесия.

На 10 септември Народното събрание одобрява предприетите от правителството мерки. Каравелов настоява и за отпускането на кредит от 10 милиона лева за нуждите на мобилизацията.

Съединението е последвано от война
Решението за обединението предизвиква сериозна международна реакция. Русия изразява недоволството си, че акцията не е съгласувана с нея.

На 2 ноември 1885 г. Сърбия напада България, с което започва Сръбско-българската война.

Българската армия успява да постигне впечатляваща победа при Сливница в боевете между 5 и 7 ноември. Българските войски разгромяват сръбската армия и впоследствие навлизат на сръбска територия.

Букурещкият договор от 19 февруари 1886 г. възстановява предвоенната граница между България и Сърбия.

Международното признание
След войната основната задача е Съединението да получи международно признание.

На 24 март 1886 г. с Топханенския акт Османската империя и Великите сили постигат споразумение, което фактически признава извършеното обединение.

Споразумението е подготвено от българския политик и дипломат Илия Цанов и неговия екип. От османска страна го подписват Кямил паша и представители на султана.

С Топханенския акт България запазва Бургас и прилежащата му област в пределите на Княжеството, но Кърджалийска околия и Тъмръшките села са извадени от територията на Източна Румелия.

Формално княз Александър I е назначен от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия. На практика обаче двете части на страната вече функционират като едно политическо и военно цяло.

Значението на 6 септември
Съединението е един от най-ярките примери в българската история за успешно реализирана национална кауза чрез съчетаване на обществена инициатива, политическа воля и военна сила.

То променя политическата карта на Балканите и се превръща в решаваща стъпка по пътя към пълната независимост на България, провъзгласена през 1908 г.

6 септември остава символ на национално единство, държавническа решителност и способността на българското общество само да определя съдбата си.