Когато говорим за ADHD – синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, обикновено си представяме неспокойно дете, което не може да стои на едно място. Но при много жени състоянието остава незабелязано десетилетия наред, скрито зад добро поведение, високи постижения и непрекъснати усилия да отговорят на очакванията на околните.
Според данни, цитирани от Medical News Today, жените получават диагноза ADHD средно с пет години по-късно от мъжете. Нерядко преди това са диагностицирани с тревожност или други психични състояния.
ADHD невинаги означава физическо неспокойствие. При някои хора то се проявява чрез непрекъснат поток от мисли, разсеяност, забравяне, затруднения с организацията и усещане за постоянно умствено претоварване.
Момичетата, които се справят добре в училище, спазват правилата и не създават проблеми, често остават извън вниманието на специалистите.
Професор Давида Хартман, психолог и специалист по ADHD, обяснява, че обществените очаквания към жените могат да прикрият характерните особености на състоянието.
Един от важните въпроси е така нареченото „маскиране“ – съзнателното или несъзнателното потискане на определени поведения, за да се впише човек в социалната среда.
Жените могат да полагат огромни усилия да изглеждат организирани, спокойни и концентрирани, дори когато вътрешно изпитват затруднения.
С времето това постоянно самоконтролиране може да доведе до стрес, изтощение, чувство за вина и ниска самооценка.
Особено интересна е връзката между ADHD и перименопаузата.
Хормоналните промени, нарушенията на съня и увеличеното ежедневно натоварване могат да затруднят концентрацията, паметта и емоционалната регулация.
Според проф. Хартман именно през този период някои жени започват да забелязват трудности, с които преди са успявали да се справят.
Изследванията в тази област все още са ограничени. Важно е също да се прави разлика между ADHD и когнитивните оплаквания, свързани с перименопаузата.
Лечението зависи от индивидуалните потребности. Медикаментите могат значително да подобрят ежедневното функциониране при много хора, но не са единствената възможност за подкрепа.
Психологическите интервенции, подходящите организационни стратегии и промените в ежедневната среда също могат да бъдат полезни.
Поставянето на диагноза изисква задълбочена оценка, включително данни за прояви на състоянието още в детството. Разсеяността, тревожността или забравянето сами по себе си не означават ADHD.
Специалистите подчертават, че ADHD не бива да се разглежда единствено през затрудненията. При някои хора то е свързано и със силна креативност, нестандартно мислене и способност за продължителна концентрация върху интересни задачи.
Най-важната промяна е в разбирането, че човек може да изглежда напълно успешен отвън, докато полага огромни усилия да се справя с ежедневието.
По-доброто разпознаване на ADHD при жените може да означава по-ранна диагноза, подходяща подкрепа и по-малко години, прекарани в неразбиране на собствените затруднения.
Материалът е подготвен по публикация на Medical News Today, базирана на разговор с проф. Давида Хартман.






