На 6 май 1899 г. една от най-емблематичните световни забележителности – Айфелова кула – официално отворила врати за посетители по време на Световното изложение в Париж.
Изграждането на т.нар. „Желязна дама“ приключило малко по-рано – през март 1899 г., а само седмици по-късно започнал наплив от любопитни посетители.
В първите дни обаче асансьорите все още не функционирал и туристите били принудени да изкачват 1710 стъпала, за да достигнат върха.
Първоначалната идея на инженерите била кулата да бъде демонтирана след 20 години. Тя обаче оцеляла благодарение на практическото си приложение – превърнала се в идеална платформа за радиоантени и научни изследвания.
На върха на конструкцията създателят ѝ – Гюстав Айфел – обособил собствен малък апартамент. Той бил обзаведен с дървени мебели, тапети и дори роял.
Въпреки интереса към пространството, инженерът отказал множество предложения за наем, използвайки го основно за работа и прием на специални гости, сред които и Томас Едисон.
Айфел бил известен и с участието си в други мащабни проекти – сред тях е металната конструкция на Статуята на свободата в Ню Йорк.
Айфелова кула останала най-високата сграда в света в продължение на 41 години – до 1930 г., когато била изпреварена от „Крайслер Билдинг“ в Ню Йорк.
Интересен факт е, че макар кулата да носи името на Айфел, първоначалният ѝ проект бил разработен от инженерите Морис Кьохлин и Емил Нугие. Айфел първоначално отхвърлил идеята, но впоследствие изкупил патента.
За да се предотврати корозия, кулата се боядисва изцяло ръчно на всеки 7 години. За тази дейност са необходими около 60 тона боя.







???? Payment No. 976590 GET ACCESS >> graph.org/BALANCE-3682444-USD-04-21-6?hs=c0b0a42af64c0783e06da1ba3c65b3e5&
07.05.2026 08:42v5cf9p