Българският бизнес е изправен пред сериозен натиск заради рязкото поскъпване на електроенергията. Средната цена за предприятията е достигнала 299 евро за мегаватчас през първите дни на ноември, докато регулираната тарифа за битовите потребители е 74,5 евро. Данните представи председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев в предаването „България, Европа и светът на фокус“ по радио „Фокус“.
Разликата поставя българските предприятия, особено тези, които изнасят продукция, в по-неблагоприятна позиция спрямо конкурентите им от държави извън Европейския съюз. По думите на Велев електроенергията в САЩ и Турция струва под 60 евро за мегаватчас, а производителите, които продават на международните пазари, не могат да увеличават цените си, без да рискуват да загубят поръчки.
„В България само 5% от производството на ток е на газ, докато 95% от суровината не е поскъпнала“, заяви Васил Велев.
Той посочи, че цената на електроенергията е нараснала от 98 евро за мегаватчас през юни до 298 евро през ноември. Според председателя на АИКБ причината е в пазарния модел, при който крайната цена се определя от най-скъпия използван ресурс. В настоящата ситуация това е природният газ, въпреки че делът му в българското производство на електроенергия е ограничен.
Работодателската организация настоява държавата да въведе по-бързи и предвидими ежемесечни компенсации за предприятията на свободния пазар. Според АИКБ средствата могат да бъдат осигурени чрез облагане на натрупаните свръхпечалби в енергийния сектор.
Като проблеми на действащия механизъм Велев посочи прага за активиране на помощта, който е над 240 евро за мегаватчас, както и забавянето на плащанията с месеци. Така предприятията трябва да понасят високите разходи в момент, когато разполагат с ограничени оборотни средства.
На 4 ноември Министерството на енергетиката съобщи, че с октомврийските фактури небитовите потребители ще получат средно по 40–41 евро компенсация за мегаватчас. От ведомството посочиха още, че след нова нотификация помощта за енергоинтензивните предприятия може да бъде увеличена до 70%.
Според Велев поскъпването вече се отразява пряко върху енергоемките отрасли. Като пример той посочи хлебопроизводството, където себестойността на продукцията може да нарасне с 15%.
Председателят на АИКБ предупреди, че без навременна подкрепа предприятията могат да загубят конкурентоспособността си, а част от експортно ориентираните производства да прекратят работа. По думите му последиците биха включвали съкращения, ново поскъпване и затваряне на заводи.
„Или навременни месечни компенсации с пари от енергийните свръхпечалби, или тежка инфлация, безработица и затваряне на заводи“, заяви Васил Велев.
Източници: dunavmost.com, focus-news.net






