На 17 август Робърт де Ниро навършва 83 години. Той е роден в Ню Йорк през 1943 г.

Вече повече от 50 години Робърт де Ниро е синоним на високо актьорско майсторство, а името му е достатъчно, за да привлече многомилионна публика към всеки филм.

През 2025 г. фестивалът в Кан го удостои с почетна „Златна палма“ за цялостно творчество, определяйки го като кинематографична легенда.

Де Ниро е сред най-ярките представители на т. нар. методическо актьорско майсторство. Той не просто играе героите си, а буквално се превръща в тях. През годините е качвал и свалял десетки килограми, усвоявал е различни професии, променял е начина си на говорене и е прекарвал месеци в подготовка за отделни роли. 

Първите стъпки и началото на партньорството с Мартин Скорсезе

Робърт де Ниро е роден в Манхатън в семейство, тясно свързано с изкуството.

Баща му Робърт де Ниро-старши е художник и скулптор, докато майка му Вирджиния Адмирал е художничка и поетеса. Още от ранна възраст момчето попада в среда, в която творчеството заема важно място.

Постепенно сцената и киното се превръщат в неговия професионален път.

Той изучава актьорско майсторство в HB Studio, работи със Стела Адлър и се обучава в Actors Studio на Лий Страсбърг. Тези школи са свързани с метода на актьорското изпълнение, при който изграждането на персонажа изисква не само външна трансформация, но и задълбочено психологическо разбиране.

Първите му професионални години минават през малки роли и независими продукции.

Сред ранните заглавия са „Поздрави“ („Greetings“, 1968) и „Здравей, мамо!“ („Hi, Mom!“, 1970).

През 1973 г. Робърт де Ниро се снима в "Жестоки улици" („Mean Streets“), който поставя начало на партньорсвтото му с Мартин Скорсезе.

През 1976 г. излиза „Шофьор на такси“ („Taxi Driver“).

В ролята на Травис Бикъл актьорът създава един от най-запомнящите се персонажи в историята на американското кино. Самотният ветеран, който прекарва нощите зад волана на такси в Ню Йорк, постепенно се затваря в собственото си отчуждение и обсебване.

Изпълнението носи на звездата номинация за „Оскар“ за най-добър актьор.

Самият филм печели „Златна палма“ в Кан през 1976 г. и постепенно се превръща в културен феномен.

Следват още знакови съвместни проекти – „Разяреният бик“ („Raging Bull“), „Кралят на комедията“ („The King of Comedy“), „Добри момчета“ („Goodfellas“), „Нос страх“ („Cape Fear“) и „Казино“ („Casino“).

Десетилетия по-късно тандемът се завръща с „Ирландецът“ („The Irishman“) и „Убийците на цветната луна“ („Killers of the Flower Moon“).

Това сътрудничество се превръща в едно от най-разпознаваемите между актьор и режисьор в американската филмова история.

Първият Оскар - Кръстникът

През 1974 г. Робърт де Ниро получава ролята на младия Вито Корлеоне във „Кръстникът II“ („The Godfather Part II“) на Франсис Форд Копола.

Предизвикателството е сериозно. Марлон Брандо вече е превърнал същия персонаж в легенда в първия филм.

Де Ниро обаче не прави опит да копира предшественика си. Вместо това изгражда собствена версия на Вито – мълчалива, сдържана и постепенно превръщаща се във влиятелна фигура.

Ролята му носи първата статуетка „Оскар“ – за най-добър актьор в поддържаща роля. На церемонията през 1975 г. продукцията печели и наградата за най-добър филм.

Това е моментът, в който младият актьор окончателно се утвърждава сред големите имена на американското кино.

Разяреният бик

През 1980 г. идва друга роля, останала завинаги в историята.

В „Разяреният бик“ („Raging Bull“) Де Ниро пресъздава боксьора Джейк Ла Мота. Историята използва спорта като основа, но всъщност разказва за много повече – ревност, гняв, вина, самоунищожение и неспособността човек да избяга от собствените си слабости. Персонажът не е представен като еднопластов спортист. Той е противоречив, груб, уязвим и болезнено човешки.

Изпълнението носи на актьора втори „Оскар“, този път за най-добра мъжка роля.

„Жега“ – срещу Ал Пачино

През 90-те години идва още една важна глава.

В „Жега“ („Heat“, 1995) на Майкъл Ман Де Ниро и Ал Пачино за първи път споделят значими сцени в един филм. Единият е професионален престъпник, другият – полицай, който го преследва. Сблъсъкът между Нийл Макколи и лейтенант Винсънт Хана се превръща в едно от най-запомнящите се актьорски противопоставяния на 90-те години.

По-късно двамата отново застават заедно пред камерата в „Ирландецът“ („The Irishman“).

Два „Оскар“-а и още десетки отличия

Робърт де Ниро има две награди „Оскар“ – за „Кръстникът II“ („The Godfather Part II“) и „Разяреният бик“ („Raging Bull“). Към тях се добавят множество други номинации и отличия.

Сред най-престижните са AFI Life Achievement Award през 2003 г., Kennedy Center Honors през 2009 г., наградата „Сесил Б. Демил“ („Cecil B. DeMille Award“) на „Златните глобуси“ през 2011 г., Presidential Medal of Freedom през 2016 г. и наградата за житейско постижение на Screen Actors Guild.

През 2019 г. колегите му също го удостояват с SAG Life Achievement Award за цялостен принос към актьорската професия.

Два нови филма на екран в България

На 28 август в платформата Netflix ще дебютира криминалният трилър “Шепнещият човек”, в който Де Ниро изпълнява една от централните роли. Филмът, базиран на едноименния бестселър на Алекс Норт, разказва историята на бивш полицейски детектив, който е принуден да се върне към старо разследване, свързано със сериен убиец и изчезването на дете. Критиците вече определят продукцията като едно от най-очакваните заглавия на Netflix за годината. Още по-голям интерес предизвиква завръщането на Де Ниро към една от най-успешните комедийни поредици в кариерата му. През ноември на голям екран ще излезе четвъртата част на “Запознай се с нашите”.