Любен Чаталов споделя какво означава истинската страст към киното
„Работа, работа и пак работа. Но освен това е нужна любов – дълбока и предана – към това, което правиш.“
Така актьорът Любен Чаталов описва тайната на дългата си и успешна кариера.
Днес той навършва 76 години и има защо да се гордее – над 150 роли в киното, множество телевизионни сериали, театрални спектакли и признания у нас и в чужбина.
Чаталов е роден на 24 февруари 1950 г. в София. Пътят му към актьорството не е бил предопределен – първоначално учи във Висшия лесотехнически институт и започва работа на метеорологичната станция към летище „София“.
Там съдбата го среща с колегите Иван Иванов и Славчо Маленов, които заедно с него се насочват към Висшия институт по театрално изкуство (днес НАТФИЗ).
„Можеш да имаш хиляда филма, но ако между тях няма поне пет-шест върхови, с които да се гордееш, бройката не е от значение“, казва Чаталов, който се утвърждава като един от най-плодотворните български актьори.
След завършването на ВИТИЗ през 1978 г. с проф. Елка Михайлова, Чаталов започва работа първоначално в театър извън София, но скоро попада на проби за Студия за игрални филми „Бояна“.
През 1979 г. дебютира с главната роля във филма „Бумеранг“ на Иван Ничев, а след това се снима в „Игра на любов“ (1980), „Голямото нощно къпане“ (1980) и „Илюзия“ (1980).
През 1982 г. се снима заедно с Иван Иванов във филма „Лавина“ – по време на снимките актьорите наистина са затрупвани от сняг и спасявани с хеликоптер. Следват десетки роли в класики като „Орисия“, „Денят на владетелите“, „Опасен чар“, „Нощем по покривите“, „Двама мъже извън града“, „Госпожа Динозавър“, „Бартер“, „Случаят Тесла“ и „Едно дете в повече“.
Любен Чаталов не се ограничава само до киното. Той участва в сериали като „Под прикритие“ и „Седем часа разлика“, създава и изпълнява телевизионното предаване „ЛюКаРо“, както и „Джинс“.
От 2011 г. води развлекателното радиопредаване „Училище за вкусове“ по радио „Варна“.
На театралната сцена Чаталов има запомнящи се изяви, сред които моноспектакълът „Муха“ (2011), постановките „Фернандо Крап ми е написал това писмо“ (2020) и авторският поетичен спектакъл „Помощ! Тя ме обича!“.
Чаталов е носител на редица награди, сред които отличието за най-добър актьор на международния филмов фестивал „Любовта е лудост“ във Варна (2006) и специалната награда „Златната липа“ (2023) за цялостен принос в киното.
„Доброто кино умира някъде през 80-те години на миналия век. Вече се правят филми, в които историята свършва и веднага се забравя. За радост, през последните години вниманието към българските класики се възражда“, коментира Чаталов пред БТА.
Любен Чаталов остава символ на отдадеността и страстта към изкуството, доказвайки, че истинската любов към професията е най-важният двигател на успеха.
Още новини четете в категория
Култура
23.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
В памет на Наско Свиленов
24.02.2026 23:40Извинявам се за страстния си коментар, който написах, пропускайки да прочета фразата "...има над 150 роли в киното, множество телевизионни сериали, театрални спектакли..."! При това положение 150 роли в цялата му кариера е абсолютно вероятно цифрата да е верна, извинявам се за пропуска още веднъж!