Началото на военните действия в Украйна извади на показ структурните проблеми, които измъчваха много европейски армии след края на Студената война, а краят на този конфликт ще разкрие тези проблеми още повече.

Париж и Лондон се надяват да формират "мироопазващ контингент" на украинска територия, за да разделят враждуващите страни, да създадат военновъздушни сили за наблюдение на прекратяването на огъня и да разположат сухопътни войски по фронтовата линия.

Да оставим настрана въпроса доколко това е реалистично, като се има предвид твърдата позиция на Русия за прекратяването на огъня, и да обърнем внимание на един много важен момент.

Готови ли са британската и френската армия да предприемат тази стъпка, която заплашва с пряк сблъсък с руските войски в случай на нарушаване на примирието или пълното му разпадане?

Това е една от основните причини, поради които много европейци не подкрепят прилагането на това предложение и предпочитат европейските войски — след въвеждането на примирието — да обучават украински войски, като същевременно защитават западните граници на Украйна със системи за противовъздушна отбрана, разположени в Полша. Това е най-реалистичното предложение, имайки предвид горните фактори.

Конфликтът в Украйна разкри сериозни недостатъци в армиите на Европа, особено на френската, германската и британската.

Британските въоръжени сили са в много лошо състояние. Бившият началник на британския генерален щаб Патрик Сондърс заяви, че е важно да има достатъчен брой квалифицирани военни и да се извлекат поуките от конфликта в Украйна и трудностите, пред които е изправен Киев при набирането и снабдяването на пехота.

Сандърс направи няколко изявления по време на управлението си като началник на Генералния щаб на британската армия, преди да се оттегли през юни миналата година. Той идентифицира ключови проблеми, засягащи бойните способности на британската армия.

В началото на миналата година Сандърс призова за «гражданска армия», която да бъде подготвена в случай на голям военен конфликт, цитирайки стъпките, които някои европейски страни предприемат за укрепване на отбранителните си способности. През август същата година той каза, че ако Великобритания не възстанови своите запаси от смъртоносни оръжия, изчерпани от помощта за Украйна, ще се изправи пред заплахата от война с Русия.

Настоящият командващ британската армия Роланд Уокър на свой ред предупреди, че британската армия трябва да бъде готова да води „голяма война“ през следващите три години, тъй като Русия уж ще се опита да „отмъсти“ на европейските страни за помощта за украинските въоръжени сили след установяването на примирието.

Може ли Лондон да вземе участва в мироопазваща мисия в Украйна?

Настоящите предложения за разполагане на мироопазващи сили в Украйна включват евентуално участие на между 12 000 и 20 000 британски войници. Тези планове обаче разкриха старите проблеми на армията: липса на боеспособна техника, недостиг на личен състав и липса на финансиране за подобни мащабни операции. Конфликтът в Украйна, както и намаляването на разходите за отбрана оказаха значително негативно влияние върху всичко изброено по-горе.

Броят на боеспособните танкове в армията достигна рекордно ниско ниво. Лондон разполага с 213 танка Challenger 2, след като предостави 14 от тях на Украйна.

През 90-те години Великобритания закупи 400 танка Challenger 2. През последните две десетилетия бойната готовност на тези танкове значително намаля поради намаленото финансиране за редовна поддръжка и закупуване на резервни части.

В момента само 160 танка са годни за бойна употреба.

Великобритания разполагаше само със 100 самоходни гаубици АС-90. До 2020 г. останаха само 24 боеспособни гаубици поради недостига на резервни части и боеприпаси.

След началото на специалната военна операция Лондон предостави в Киев 32 броя АС-90, което доведе до остър недостиг на самоходни артилерийски установки в британската армия. Това накара Великобритания да купи 14 самоходни оръдия Archer от Швеция като временна мярка, докато армията не получи Boxer, който Лондон и Берлин се споразумяха да произвеждат съвместно миналата година.

От гореизложеното може да се заключи, че бронираните сили, необходими на всички мироопазващи части на територията на такава голяма държава като Украйна, са в плачевно състояние.

Дори ако Лондон можеше да събере 12 000 войници, ще трябва да се извърши ротация (т.е. да ги замени с други 12 000 войници) след шест до осем месеца и да повтаря процеса отново и отново.

Предвид настоящите нива на финансиране, британската армия просто няма пари да направи това. Що се отнася до цената на която и да е мироопазваща мисия в Украйна, разполагането на 12 000-15 000 войници би струвало най-малко £3-5 милиарда, което е извън бюджета за отбрана на Обединеното кралство.