Разговорът беше грозен, но станаха ясни важните неща- няма да има ново правителство в този парламент и няма да има бюджет. Това е добре за държавата, защото приходите ще растат заради инфлацията и ръста на БВП, докато разходите ще замръзнат. Не е добре обаче за определени групи от населението,  като медици, учители и държавна администрация, чиито доходи също ще замръзнат. 

• Също у нас, ПП-ДБ се уплашиха от Поколението Зет и ги канят в листите си. Трябва да са луди да приемат. Шарлатаните два пъти ни излъгаха, хайде да си вземем урок или просто приемем, че сме си глупави и обичаме да ни лъжат. 

• Също у нас, в БСП започват центробежни действия, пловдивската организация поискала оставката на ръководството. Радвам се, че има някакви, макар и не силни, останали имунни сили. Във Видин избраха за председател на БСП един, дето сега е общински съветник от СДС. Това е положението. Повтарям, единственият правилен път е пълна оставка, пълна смяна на ръководството и промяна на политиката спрямо Борисов и  Пеевски и може би има шанс. Иначе ще изпаднат от парламента, а веднъж изпаднеш ли, връщането е трудно.   

• В Европа, споразумението Меркосур е сблъсък между дългосрочните стратегически интереси на ЕС и краткосрочните вътрешнополитически страхове на Франция. Въпреки че ЕК е направила отстъпки чрез защитни клаузи и  санитарен контрол, френското правителство продължава да отлага решението  поради натиска на селскостопанския сектор и страха от политическа радикализация. Френското вето носи сериозна геополитическа цена за ЕС, защото споразумението би диверсифицирало търговията, намалило зависимостите и дало на Южна Америка по-голяма роля в глобалното управление.

• В Брюксел, заемът, обезпечен със замразени руски активи, показва нарастващо разцепление вътре в ЕС по въпроса за финансирането на Украйна. Първоначалната съпротива на Белгия вече е подкрепена от Италия, Малта, България и Чехия, което значително усложнява възможността за сделка. Докато белгийските опасения са свързани с правни рискове заради ролята на Euroclear, позицията на Италия е по-дълбока и фискална, тъй като страната се опитва да стабилизира бюджета си и не желае допълнителни рискове. Позицията на България не бе обяснена.  Като вероятен компромис се очертава временен „мостов заем“, който отлага решението и избягва открито признание за провал.

• В Европа, глобалният минимален данък на ОИСР е пример за абсурдна геополитика, при която формално универсално правило се прилага избирателно. Въпреки че инициативата е договорена от 135 държави, САЩ са успели да изключат собствените си мултинационални компании от втория стълб на системата, а сега Китай настоява за същото. Това поставя Европа в неравностойно положение, защото тя прилага сложни и административно тежки правила, докато основните ѝ глобални конкуренти остават извън тях. Системата губи смисъл, ако не се прилага еднакво.

• В Испания, Педро Санчес е все по-уязвим лидер, въпреки политическата си ловкост. Основният проблем не е непосредствена заплаха от сваляне, а институционалната парализа, при която правителството не успява да прокарва ключови политики, включително бюджет. Зависимостта от разнородни и често враждебни съюзници прави управлението нестабилно, а липсата на реална алтернатива допринася за продължителен застой. Натрупаха се и корупционни и морални скандали около социалистите.

• В Германия, антипатията на държавата към технологиите е символ на европейския технологичен упадък. Проблемът не е в това, че Германия не е изобретила ключови технологии като изкуствения интелект, а че не ги внедрява. Съпротивата идва не само от синдикатите, но и от мениджмънта, който често използва регулации като GDPR или Законът за AI като оправдание за бездействие. В резултат на дългогодишно недоинвестиране и свръхрегулация, Германия все по-често прибягва до протекционизъм, което е признак на липса на иновации.

• В Берлин, интензивните преговори между Киев и пратениците на Тръмп. Зеленски се опитва да смекчи най-неприемливите за Украйна елементи от предложения мирен план, включително териториалните отстъпки и ограниченията върху армията. Готовността му да се откаже от членство в НАТО срещу твърди гаранции за сигурност показва сериозен прагматизъм, но и ограниченото пространство за маневриране. Съдбата на тези преговори ще зависи не само от Киев и Вашингтон, но и от готовността на Москва да приеме реален компромис, което към момента изглежда несигурно.

• В Русия, западните анализатори и политици имат фундаментално неразбиране на мотивацията на Путин. Той не се интересува от икономика, неговият модел на управление е базиран на прагматични интереси. Санкциите и технологичните ограничения, подобно на тези срещу Китай, често имат обратен ефект, стимулирайки вътрешно развитие вместо отслабване. И все пак икономиката е ключът към прекратяване на войната, само чрез икономическа перспектива и за двете страни може да се постигне устойчив мир. 

• В Чехия, Бабиш категорично се противопоставя на използването на замразени руски активи като гаранция за европейски заем за Украйна, аргументирайки се с финансовите рискове. Бабиш заяви, че военната подкрепа за Украйна ще бъде ограничена в полза на местни социални и инфраструктурни проекти. Позицията формално не е проруска, но води до отслабване на чешкия принос към общата европейска политика спрямо войната.

• В Унгария, социологическите данни показват, че опозиционната партия Тиса запазва стабилна преднина, макар и без сериозен пробив, докато Фидес губи подкрепа, вероятно заради скандал, свързан с насилие над деца в държавни институции. Външнополитическите инициативи на Орбан, включително контактите му с Тръмп, не са донесли очаквания вътрешен дивидент. Политическата фрагментация е толкова силна, че извън Фидес, Тиса и Демократичната коалиция почти никоя друга формация не би преминала парламентарния праг, което говори за дълбоко поляризиран политически пейзаж.

• В Черна гора, страната е един от малкото позитивни примери в процеса на разширяване на ЕС. Правителството е на път да затвори още пет преговорни глави, включително чувствителни области като земеделие и рибарство, след преодоляване на френските резерви. Активна дипломация на президента Милатович и стремеж да ускори процеса, така че Черна гора да стане 28-и член на ЕС до 2028. Напредъкът е инструмент за стимулиране на по-дълбоки вътрешни реформи и тест за готовността на ЕС да подкрепи реално интеграцията на Западните Балкани, а не само да я декларира политически.

• В Румъния, дълбока криза на доверие в съдебната система доведе до масови улични протести. Документален филм разкри мрежа за контрол върху съдиите, която е позволявала на влиятелни политици и бизнесмени да избягват наказателна отговорност. Реакцията на обществото е изключително остра, като протестите са подкрепени дори от действащи магистрати.  Кризата е системна и засяга самите основи на правовата държава в Румъния.

• В Брюксел, решението за постоянно замразяване на руските активи бележи сериозна ескалация в правния и политическия конфликт. Чрез заобикаляне на изискването за единодушие ЕС значително отслаби позициите на държави като Унгария и Словакия, но същевременно поема риск от дългогодишни съдебни спорове. Реакцията на Русия е предсказуема и твърда, включва съдебни искове и обвинения в нарушаване на суверенния имунитет. Дали замразените активи ще бъдат използвани за финансиране на Украйна остава отворен въпрос и е ключов фактор за бъдещите мирни преговори.

• В Москва, руската реторика все по-открито говори, че смяна на украинското ръководство би улеснила преговорите. Това е тактика за печелене на време и натиск върху Киев. Москва не е склонна на компромиси, особено по териториалния въпрос, и използва дипломатическия процес по-скоро като инструмент, отколкото като път към бързо споразумение.

• В Турция, възобновеният мирен процес с кюрдите е изключително рисков и потенциално дестабилизиращ. Изтеклите документи от срещи с Абдула Йоджалан разкриват амбициозна програма, включваща конституционни промени, децентрализация, езикови права и икономическо преразпределение, която надхвърля рамките на постепенно изграждане на доверие. Подобен максималистки подход влиза в директен сблъсък с дълбоко вкоренени националистически нагласи в турското общество и носи висок риск от обществен и електорален обрат срещу управляващите.

Сега знаете повече за света около нас, както аз го виждам.

Георги Кадиев