„Прехраната на хората е въпрос на национална сигурност. Тя е част от нея и е крайно време това да се осъзнае от държавата, която се държи като враг на по-добрите доходи на нацията“, заяви Гюров в позиция за състоянието на икономиката и растящите цени.
Той посочи горивата и основните хранителни продукти – мляко, яйца, месо и зеленчуци – като разходи, които оказват все по-силен натиск върху семейните бюджети. Според него липсва достатъчно решителна реакция от страна на институциите, а президентът трябва да настоява за конкретни действия от правителството.
Гюров предупреди и за проблеми с транспортната свързаност на страната. Той обърна внимание на рисковете за корабоплаването в Черно море и на планираните продължителни ограничения по два важни железопътни маршрута към Сърбия и Румъния.
По предварителни данни на транспортното ведомство затварянето на железопътния участък Ниш–Димитровград е предвидено за около 200 дни от септември 2026 г. Ограниченията по направлението Гюргево Север–Русе пък са планирани за периода от април до декември 2027 г.
„Това е огромен проблем за цялата българска икономика, която на практика влиза в изолация“, заяви кандидатът.
Той подчерта, че близо 1,2 милиона души работят в преработващата промишленост, търговията и транспорта според средногодишните данни за 2025 г. По думите му по-дългите транспортни маршрути увеличават разходите на бизнеса, което може да намали конкурентоспособността на българските компании и да постави под риск поръчки, работни места и доходи.
Гюров предупреди и за възможните дългосрочни последствия. Според него, ако компаниите трайно пренасочат логистиката си през други държави, България може да загуби част от търговските потоци дори след отпадането на ограниченията.
Кандидатът за президент постави въпроса защо държавата не предприема по-осезаеми действия за ограничаване на натиска върху домакинствата.
Той отправи критики и към политическия курс на управлението, като заяви, че България рискува да остане в периферията на Европа и да пропусне инвестиции, търговски възможности и перспективи за по-високи доходи.
Като допълнителен сигнал за икономическите рискове Гюров посочи понижената прогноза на Световната банка за растежа на българската икономика през 2027 г. – от 2,9% на 2,6%.
Според него съчетанието от по-високи цени, транспортни затруднения и несигурност пред бизнеса засилва риска от обедняване.
„Това трябва да спре незабавно и да обърнем тенденцията на обедняване и изолация“, настоя Гюров.
В заключение той призова институциите да представят конкретни решения за запазване на транспортната свързаност и конкурентоспособността на страната, както и мерки срещу поскъпването, чиито резултати хората да усетят в ежедневието си.






