„Мечтата на руската дипломация е да покаже, че НАТО не работи.“ Това заяви заместник-председателят на парламентарната Комисия по отбрана и депутат от ГЕРБ-СДС Христо Гаджев след новите атаки с дронове срещу два търговски кораба в Черно море край българското крайбрежие. Инцидентите са станали в нощта срещу 13 октомври, като единият кораб е потънал.
Гаджев определи реакцията на управляващите като закъсняла и заяви, че необходимите действия е трябвало да бъдат предприети още предходната седмица.
Призив за координация с НАТО и ЕС
Според депутата България е трябвало да поиска среща на постоянните представители на Северноатлантическия съвет, консултации в НАТО и Европейския съюз, както и незабавна координация с Румъния и Турция.
По думите му страната трябва ясно да заяви, че няма да допуска подобни атаки в зоната си на отговорност, особено когато те застрашават корабоплаването и могат да окажат влияние върху цените за българските потребители.
„Въпросът е колко силен и ясен сигнал искаме да изпратим, че не желаем да се случват такива неща и няма да толерираме да се случват в българската зона на отговорност“, заяви Гаджев.
Той подчерта, че ГЕРБ-СДС настоява за обща позиция между управляващите и опозицията по въпросите на националната сигурност.
България търси подкрепа от съюзниците
След атаките премиерът Румен Радев свика извънредно заседание на Съвета по сигурността. По-късно той разговаря с руския посланик Елеонора Митрофанова, която заявила, че не разполага с информация от руското Министерство на отбраната за инцидентите.
Българското правителство обяви намерение да координира с Румъния и Турция общи предложения за гарантиране на безопасността на корабоплаването в Черно море.
Радев съобщи още, че България е поискала от съюзниците си в НАТО засилване на наблюдението и контрола, както и допълнителни способности за реакция при атаки с дронове.
Още пет системи IRIS-T SLM за над 900 млн. евро
На фона на напрежението парламентарната Комисия по отбрана подкрепи придобиването на още пет зенитно-ракетни комплекса IRIS-T SLM на стойност над 900 млн. евро. Проектът предвижда финансиране чрез европейския инструмент SAFE и изисква споразумение между министерствата на отбраната на България и Германия, както и допълнение към договора с германската компания „Дийл Дефенс“.
Гаджев уточни, че системите са предназначени основно за противовъздушна и противоракетна отбрана срещу самолети и ракети, а не са разработени специално за борба с дронове.
По думите му преговорите по програмата са започнали през 2023 г., а ратификацията е приключила през 2024 г. Целта е придобитото въоръжение да бъде доставено и въведено в експлоатация до началото на 2030 г.
Още новини четете в категория
Новини
12.1 С
11.7 С
11.7 С
15.9 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
