В историческата памет на България Априлската епопея стои, макар и 149 години след въстанието, избухнало на 20 април (1 май по нов стил) в Копривщица. То е потушено с много кръв и зверства, но предизвиква за първи път света да обърне внимание на България, пише БГНЕС.
От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на "мирната рая". При опит да бъде заловен Тодор Каблешков, копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие изпратените турски военни. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото "Кърваво писмо". Писмото е пренесено от 19-годишният Георги Салчев, който изминал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа.
Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои, които с младостта си, с образоваността си, с безкористието на саможертвата си и 147 години след тези героични събития като недостижима мечта за българите. Тази недостижима мечта върви вече през столетията, заедно с предшествениците на Каблешков, на Бенковски, на Бачо Киро - Раковски, Левски и месец по-късно героично и самотно загиналия Христо Ботев.






