Снимка: aero-bg В българското публично пространство името на Асен Йорданов често е обвеяно в легенди, които граничат с фантастиката. Най-популярната от тях – че трима американски президенти са присъствали на погребението му през 1967 г. – не издържа историческа проверка. По това време Роналд Рейгън е губернатор на Калифорния, Джими Картър е местен сенатор в Джорджия, а Джордж Буш-старши е конгресник от Тексас. Истината обаче не прави Йорданов по-малко значим; тя просто изисква професионален поглед върху реалните му патенти и влияние.
Учителят на американските асове
Реалната сила на Асен Йорданов в САЩ не е в чертежите на тежките бомбардировачи, а в неговия уникален талант да превежда сложната аеродинамика на езика на пилотите. Неговите книги като „Your Wings“ се превръщат в Библия за хиляди американски летци по време на Втората световна война. Той създава визуална система за обучение, която спасява животи и ускорява подготовката на военновъздушните сили. Точно затова Нийл Армстронг и десетки други пилоти споменават името му с респект – той е човекът, който ги е научил да разбират машината, а не просто да я управляват.

Митовете за „Боинг“ и „бащата“ на въздушната възглавница
Често се твърди, че Йорданов е „създателят“ на емблематичните самолети на „Боинг“ и „Дъглас“. Историческите архиви обаче сочат, че той е работил като консултант и подизпълнител със своята компания Jordanoff Aviation Corporation. Неговият принос е в техническото описание, инструктажите и оптимизацията на системите за безопасност, а не в цялостното проектиране на машините. По същия начин той е пионер в идеите за сигурност, които по-късно водят до създаването на въздушната възглавница, но приписването на цялото изобретение само на него е подвеждащо. Йорданов е по-скоро визионер и интегратор на технологии, отколкото самотен изобретател на крайния продукт.
Защо истината е по-ценна от патриотичния фалш
Преувеличаването на заслугите на Асен Йорданов с измислени цитати и присъствие на президенти всъщност омаловажава реалния му труден път. Той е българинът, който без средства и език успява да пробие в най-конкурентната индустрия в света. Неговата компания е била ключов фактор за американската отбранителна индустрия, а разработките му в областта на радиокомуникациите (Джордафон) са били предвестник на бъдещето. Признанието, което получава приживе в САЩ, е напълно заслужено и няма нужда от изкуствено „напомпване“, за да вдъхновява бъдещите поколения инженери.







