Бабинден е един от най-старите български народни празници с дълбоки езически корени, посветен на раждането, майчинството и женската плодовитост. По нов стил празникът се отбелязва на 8 януари, а по стар стил – на 21 януари, когато се чества и Денят на родилната помощ, професионален празник на акушери и гинеколози.
В миналото Бабинден е бил посветен на „бабите“ – жените, които са изпълнявали ролята на акушерки при раждането на децата. Те са били дълбоко уважавани в общността, тъй като са помагали за появата на нов живот. По време на Възраждането празникът заема особено място в народния календар, а днес се възприема и като празник на всички баби, съпроводен с весели събирания и почит към по-възрастните жени.
Традицията повелява на Бабинден младите майки да носят подаръци – питка с мед, ракия и пълнена кокошка. С тези дарове е свързана и празничната трапеза. Жените се събират на общ обяд в дома на бабата, като на събирането присъстват само жени, с изключение на гайдаря. Бабата дарява всяка невяста с китка здравец, вързана с бял и червен конец, за здраве на децата през годината.
Празничната трапеза на Бабинден е богата и символична. На масата задължително присъстват питка, лучник, баница, бюрек, сладки, курабии и бухти. Медът е неизменна част от празника, за да бъде животът сладък и благополучен. Сред традиционните ястия са още млечна баница, сарми с месо, свинско с праз, пълнена кокошка и каварма. Всички тези храни символизират изобилието, здравето и продължението на рода.






