България има традиции и потенциал да се утвърди като водеща страна в световната корабна индустрия. За това обаче са необходими инвестиции, развитие на технологичната база и по-тясно сътрудничество между бизнеса, образователните институции и научните среди. Това стана ясно от коментарите на к.д.п. Ивайло Пасков, заместник-председател на Българската асоциация на морските капитани, и Николай Николов, съдружник в Components International, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Напрежението в Черно море може да затрудни износа на зърно

Морският транспорт не заема голям дял във веригите за доставки на България, затова напрежението в Черно море няма да се отрази пряко върху цените на стоките у нас. По-осезаемо въздействие може да има чрез нарушенията на международните вериги за доставки, които се отразяват на българския пазар със закъснение, обясни Ивайло Пасков.

Черноморският регион има значителна роля в световната търговия със зърнени култури. В определени години делът му в износа на пшеница достига между 35% и 50%, а при всички зърнени култури е до 35%.

Според Пасков атаките с дронове срещу плавателни съдове в Черно море ще затруднят износа и ще създадат допълнителни предизвикателства пред морския транспорт.

Българските компании имат възможности в отбранителните технологии

В България има компании, които развиват технологии в областта на отбраната, включително сателитни решения и системи за противодействие на дронове. Според Николай Николов обаче една от основните пречки е трудното тестване и сертифициране на подобни продукти в страната.

Затова той очаква на българския пазар да се наложат антидронови системи с чуждестранен произход. Това не изключва възможността български разработки да намерят приложение в бъдеще.

Николов изрази надежда, че скоро ще започнат търгове за закупуване на такива системи, и заяви готовност компанията му да участва в тях.

Международният морски форум затвърждава позициите на България

България отдавна е разпознаваем участник в международното корабоплаване и корабната индустрия. Според Ивайло Пасков петото издание на Международния морски форум „Глобален компас“ във Варна е затвърдило това положение.

Сред участниците е бил Нейл Робъртс, секретар на Joint War Committee – комитет, свързан с оценката на военните рискове в морското застраховане.

Пасков посочи, че седмица след форума комитетът е включил цялата акватория на Черно море, а не само северните ѝ части, в списъка на зоните с висок риск.

По думите му България е предприела мерки за сигурността в Черно море, но изграждането на необходимите технически способности от висок клас изисква значителни финансови ресурси.

Николай Николов смята, че страната може да заеме водещо място в корабната индустрия – сектор, който има ключово значение за световната икономика. Според него България разполага с традиции и технологична база, които могат да бъдат развити с активното участие на бизнеса.

Той призова инвеститорите да обърнат по-голямо внимание на подготовката на кадри и предложи създаването на акселераторски програми съвместно с Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна.

Николов допълни, че в разговори с инвеститори през последните два месеца е била обсъждана необходимостта от обединяване на някои активи. Наред с развитието на транспортните коридори България трябва своевременно да осигури необходимия капацитет и да води подходящи преговори, посочи той.

Отливът на млади хора е предизвикателство за морския сектор

Намалява интересът към моряшката професия, като сред причините са развитието на технологиите и променящите се интереси на младите хора, отбеляза Ивайло Пасков.

Според него е необходимо да се популяризират морската история на България и стратегическото географско положение на страната, за да могат младите поколения да осъзнаят значението им за транспорта и международната търговия.

Пасков смята, че по-тясното сътрудничество между морската индустрия, обучителните центрове и научните среди може да помогне за възстановяването на интереса към професията.

Развитието на корабната индустрия в България зависи не само от наличната инфраструктура и технологиите, но и от способността на страната да привлича инвестиции и да подготвя специалисти за бъдещите нужди на сектора.