Канада е увеличила повече от четири пъти притежанията си на американски държавни и ипотечни облигации в рамките на пет години, достигайки близо 600 млрд. долара. Необичайният ръст поражда съмнения сред анализатори на финансовите пазари, че зад част от тези инвестиции може да стои Китай, който официално отчита значително намаление на активите си в американски ценни книжа.

Виталий Либерман от инвестиционната компания DoubleLine, който следи международните притежания на американски дълг, забелязва необичайно бързото нарастване на канадските позиции. След разговори с колеги той установява, че някои участници на Уолстрийт подозират, че част от активите всъщност са китайски.

Тази хипотеза обаче не е доказана. Не е установено дали увеличението се дължи на китайски средства, на инвестиции на канадски финансови институции или на други пазарни операции.

Китай намалява официалните си притежания на американски дълг

Според официалните данни на САЩ Китай постепенно е намалявал вложенията си в американски държавни облигации след първата президентска кампания на Доналд Тръмп през 2016 г. Оттогава отчетените китайски притежания са спаднали приблизително наполовина до 618 млрд. долара.

Намалели са и китайските инвестиции в ипотечни ценни книжа, гарантирани от американски федерални агенции. От началото на 2024 г. отчетените позиции в тези инструменти са се свили с близо 50%.

Тенденцията привлича вниманието на инвеститорите, тъй като Китай дълго време беше сред основните чуждестранни кредитори на САЩ. На пазарите периодично се засилват опасенията от стратегията „Продавай Америка“, при която инвеститорите се освобождават от американски активи заради политически и икономически рискове.

Натискът върху облигационния пазар се засилва и от инфлационните опасения, свързани с войната с Иран, както и от въпросите за способността на САЩ да финансират бюджетния си дефицит от около 2 трилиона долара.

Според част от анализаторите обаче официалната статистика може да не показва пълната картина. Те предполагат, че Китай не продава непременно американските си ценни книжа, а може да ги прехвърля към финансови институции и банки попечители в други държави. При подобна схема активите могат да бъдат отчетени според местонахождението на посредника, а не според крайния им собственик.

Тази теория би обяснила защо официално отчетените китайски притежания намаляват, докато позициите на други държави нарастват. Засега обаче няма преки доказателства, че именно китайски инвеститори стоят зад увеличението в Канада.

Китайската Държавна администрация за валутен контрол не е коментирала въпроса. Канадският регулатор на финансовите институции е заявил, че не коментира дейността на клиентите на поднадзорните си организации, а Министерството на финансите на САЩ не е отговорило на запитването на Bloomberg.

Подобни съмнения има от повече от десетилетие

Предположенията, че Китай може да прехвърля американски активи през трети държави, не са нови. През 2014 г. официално отчетените белгийски притежания на американски държавни облигации нарастват с над 40% само за пет месеца. Тогава на финансовите пазари също се появяват спекулации, че зад увеличението стоят китайски средства.

Подобни случаи показват трудността да се установи кой в крайна сметка притежава даден финансов актив, когато той се съхранява чрез международни посредници. Самото увеличение на притежанията на дадена държава не доказва, че средствата принадлежат на друга.

Според Брад Сетсър, бивш служител на американското Министерство на финансите, Китай може да е успял по-добре да прикрие доларовите си активи, отколкото да намали зависимостта си от американската валута.

Защо Китай трудно може да се освободи от долара

Въпреки стремежа си да намали зависимостта от долара, Китай продължава да получава значителни приходи от износа си. Превръщането на страната в световна производствена сила и втората по големина икономика доведе до натрупването на огромни доларови средства.

В продължение на години част от тези приходи се инвестираха в американски държавни облигации. Така Китай получаваше възможност да управлява резервите си, а американското правителство – допълнителен източник на финансиране.

При търговски излишък с останалия свят над 1 трилион долара Китай разполага с ограничен набор от алтернативи за инвестиране на доларовите си приходи в съпоставим мащаб. Масовата продажба на американски облигации може да понижи стойността на останалите му активи, а превръщането на доларите в юани може да повиши курса на китайската валута и да направи износа по-скъп.

„Тези активи продължават да представляват значителен риск за Пекин“, коментира Алисия Гарсия-Ереро, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в Natixis. Според нея мащабните продажби биха могли да доведат до загуби по останалия портфейл и да създадат допълнителни затруднения при инвестирането на доларовите средства.

Ръстът на канадските ипотечни облигации буди най-много въпроси

Особено силно впечатление прави увеличението на американските ипотечни ценни книжа, гарантирани от федерални агенции и отчетени като държани чрез Канада. Стойността им се е повишила от около 21 млрд. долара в средата на 2021 г. до приблизително 162 млрд. долара.

Това е сравнително специфичен сегмент на пазара, в който исторически големи чуждестранни инвеститори са Япония, Тайван и Китай.

Bloomberg е разговарял с 12 инвеститори и стратези, специализирани в ипотечните пазари. Те заявяват, че не са наблюдавали или чували за значителни покупки на такива облигации от канадски инвеститори. Някои от големите финансови институции в Канада също посочват, че не са били активни купувачи.

Това засилва въпросите около произхода на средствата, но не доказва китайско участие. Съществуват и други възможни обяснения.

Алекс Етра, старши макростратег във Vanda Research и бивш икономист във Федералния резерв на Ню Йорк, допуска, че ръстът може да е свързан с операции на канадски хедж фондове. При подобни стратегии инвеститорите купуват облигации, като едновременно използват фючърси за ограничаване на пазарния риск.

Според Етра наличните данни не позволяват категорично заключение, че зад увеличението стои Китай.

Пекин продължава да търси алтернатива на долара

Възможността Китай да държи американски активи чрез посредници в други държави има и стратегическо измерение. Подобна практика би могла да прикрие действителния размер на доларовите му инвестиции и да създаде впечатление, че Пекин намалява финансовата си зависимост от САЩ.

Китай отдавна критикува ролята на долара в международната финансова система. Управителят на Китайската народна банка Пан Гуншън е предупреждавал, че доминиращата валута може да бъде използвана като инструмент за натиск при геополитически конфликти.

През 2022 г. САЩ и съюзниците им замразиха руски активи в чужбина на стойност приблизително 300 млрд. долара. По-късно американският министър на финансите Скот Бесънт заплаши с изключване от доларовата система на организации, които работят с Иран.

Подобни действия засилват опасенията на Пекин, че достъпът до международната финансова система може да бъде използван като геополитически инструмент. Въпреки това доларът остава широко използван в световната търговия, а алтернативите му все още не предлагат същия мащаб и ликвидност.

Затова основният въпрос остава не дали Китай има мотив да променя начина, по който държи доларовите си активи, а дали необичайният ръст на канадските притежания действително е свързан с подобна стратегия. Засега това е хипотеза на част от анализаторите, а не потвърден факт.