На 1 ноември България отбелязва Деня на народните будители – празник, посветен на хората, съхранили българския език, духовност и национално самосъзнание през вековете. На този ден отдаваме почит на книжовниците, просветителите, духовниците и борците за национално освобождение, допринесли за развитието на българската култура и образование.
Сред личностите, чието дело се почита, са свети Иван Рилски, светите братя Кирил и Методий, Йоан Екзарх, патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, Петър Берон, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Григор Пърличев и братята Миладинови.
Първото честване на Деня на народните будители се провежда в Пловдив през 1909 г.
На 13 декември 1922 г. XIX Обикновено народно събрание приема закон, с който 1 ноември е определен за всенароден празник в памет на заслужилите българи и на хората, допринесли за националното, просветното и културното развитие на страната.
Предложението е направено от правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври същата година. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. През 1923 г. с указ на цар Борис III празникът е обявен за общонационален.
След 1945 г. честването е прекъснато, а традицията е възстановена на 28 октомври 1992 г. с решение на 36-ото Народно събрание.
Тази година 1 ноември има особено значение за страната, тъй като освен Деня на народните будители, на същата дата се провежда и вторият тур на президентските избори.
Така празникът, посветен на знанието, просвещението и националното самосъзнание, съвпада с деня, в който българските граждани избират следващия държавен глава.






