С влизането в еврозоната България завършва интеграцията си със Запада, но въпреки стабилните икономически показатели страната остава блокирана от хронична политическа криза и поредица от избори.
От 1 януари България официално е част от Еврозоната. След членството в НАТО през 2004 г., Европейския съюз през 2007 г. и Шенген през 2025 г., страната затваря последната голяма глава от западната си интеграция. Това отбелязва в свой анализ Михаел Мартенс от Франкфуртер Алгемайне Цайтунг.
Стабилни финанси зад слаба репутация
Икономическото състояние на България се оказва значително по-добро от имиджа ѝ в чужбина. Държавният дълг е едва 28,5% от БВП – сред най-ниските нива в еврозоната и далеч под този на Германия, където той надхвърля 63%. Бюджетният дефицит също остава нисък – 1,9%, срещу 4,8% в Германия.
Икономиката продължава да расте с около 3% годишно, а инфлацията, макар и по-висока през последните години, до голяма степен е резултат от стабилния растеж. Въпреки че страната остава с най-нисък БВП на глава от населението в ЕС, изоставането постепенно се стопява.
Политическа криза без край
Докато икономиката изглежда устойчива, политическата система остава в хронична криза. В средата на декември коалиционното правителство подаде оставка след масови протести. Кабинетът, оглавяван от премиера Росен Желязков, разчиташе на нестабилно парламентарно мнозинство и на подкрепата на групата около Делян Пеевски.
Протестите бяха предизвикани от проектобюджета за 2026 г., който предвиждаше рязко увеличение на данъци и такси, както и значителен ръст на заплатите в държавната администрация. Мнозина възприеха това като опит за купуване на лоялност в държавния апарат. Оттеглянето на бюджета не спря протестите, а кабинетът беше принуден да отстъпи.
Ако опитите за съставяне на ново правителство се провалят, страната е изправена пред нови избори – осми за пет години. Поредицата от вотове от 2021 г. насам така и не доведе до стабилно управление.
Факторът „Румен Радев“
В този контекст все по-често се обсъжда ролята на президента Румен Радев. Най-популярният политик в страната намеква за възможността да създаде собствена партия след края на втория си мандат. Подобен ход би могъл временно да раздвижи политическата система, но успехът му остава несигурен.
Анализът отбелязва, че Радев често използва популистка реторика, включително при опита си да спре въвеждането на еврото чрез референдум – въпреки решение на Конституционния съд, че подобен вот противоречи на международните ангажименти на страната. Изявленията му нерядко балансират между национализъм и демагогия, което поставя въпроси за бъдещата западна ориентация на страната.
Икономика, която устоява на хаоса
Въпреки политическите сътресения България досега запазва финансова дисциплина. Управителят на Българската народна банка Димитър Радев подчерта, че дори дълбоки политически кризи не водят автоматично до икономически срив, ако институциите функционират стабилно.
Предстоящите месеци ще покажат дали България, вече 21-и член на еврозоната, ще успее да запази този баланс между икономическа стабилност и политическа несигурност.
Още новини четете в категория
Новини
4.6 С
11 С
9.3 С
9.5 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
