В свой материал германското издание "Берлинер цайтунг" отбелязва, че в изказванията на германския канцлер Фридрих Мерц и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен все по-ясно се усеща нетърпение по отношение на Украйна.
Медията посочва, че корупционните скандали около най-близкото обкръжение на Володимир Зеленски, блокираните реформи и разследванията на украинските антикорупционни органи все повече тревожат Берлин и Брюксел. Председателят на Европйеската комисия Урсула Фон дер Лайен признава, че Киев е създал необходимите антикорупционни институции, но подчертава, че те трябва действително да започнат да функционират, пише glasove.com.
Германското издание обръща особено внимание на бившият ръководител на президентската администрация Андрий Ермак, дългогодишен най-близък сътрудник на Зеленски. През май той беше освободен от следствения арест срещу гаранция от около 2,7 млн. евро. Според Berliner Zeitung средствата са били събрани от негови приятели, включително хора от надзорни органи в държавния енергиен сектор – една от областите, които от години са свързвани с най-тежките корупционни практики в Украйна.
Украинското Национално антикорупционно бюро – НАБУ, подозира Ермак в участие в схема за пране на милиони евро чрез луксозен строителен проект край Киев. Според разследващите парите са преминавали през фиктивни дружества, операции в брой и фалшифицирани финансови документи. Част от средствата трябвало да бъдат вложени в четири големи частни имота и общ уелнес комплекс.
Подчертава се твърдението, че една от вилите била предназначена за човек, обозначаван като „Вова“ – разпространено умалително от Володимир. Самият Зеленски не е обект на подобно разследване заради президентския си имунитет.
Изданието припомня и политическия скандал от лятото на 2025 г., когато Зеленски подписа закон, който щеше сериозно да ограничи независимостта на антикорупционните органи.
Медията поставя под въпрос и политическата легитимност на Володимир Зеленски. Редовният мандат на Зеленски изтече на 20 май 2024 г., но избори не се провеждат заради военното положение. Германското правителство продължава да признава украинския президент за легитимен, но вестникът отбелязва, че при продължителна война този въпрос неизбежно ще става все по-спорен.






