Тогава цар Иван Асен II разгромява многобройната армия на епирския деспот Теодор Комнин, който нарушава мирния договор и нахлува в българските земи. Уверен в победата си, Теодор Комнин дори взема със себе си семейството и придворните си, но срещу него се изправя по-малобройната, но добре организирана армия на българския владетел.
За да вдъхне кураж на войниците си, Иван Асен II набучва на копие пергамента с нарушеното споразумение. С тактически умения и стратегическа мисъл, той успява да разгроми ромейските войски и франкските наемници, а самият Теодор Комнин попада в плен заедно със семейството си.
След победата българският цар проявява изключително благородство – отпраща пленените обикновени войници по домовете им, след като ги нахранва, докато аристократите и самият Теодор Комнин са отведени в столицата. Заради своята човечност и справедливост, Иван Асен II печели уважението не само на българите, но и на ромеите и другите народи, както свидетелства византийският хронист Георги Акрополит.
Според местните легенди, ранените войници са били лекувани в Хасковските минерални бани, а в тяхна памет от векове се провежда съборът „Банско одуше“.
Днес, край магистрала Е-80, бронзов барелеф на Иван Асен II напомня за тази велика победа. Битката при Клокотница не само затвърждава България като водеща сила на Балканите, но и надминава по стратегическо значение други велики военни успехи като тези при Върбишкия проход, Ахелой и Одрин. Две години по-късно, успехът срещу унгарците в Браничевската област окончателно укрепва държавата, а цар Иван Асен II заявява в Търновския надпис, че „съседите му се покоряват под скиптъра на царството му, защото нямат друг владетел освен него“.