Среща на върха на ООН за бъдещето.
През тази седмица лидерите на страните, събрани на годишната среща на ООН, са изправени пред ключови предизвикателства: сътрудничество не само по спешни въпроси, но и модернизиране на международните институции, създадени след Втората световна война.
На тазгодишната среща повече от 130 световни лидери ще обсъдят ключови въпроси, включително конфликтите в Газа, Украйна и Судан и нарастващия риск от разпространение на войната в региона. Двудневната среща на върха започна в неделя и дипломати казаха, че някои страни, включително Русия, все още се противопоставят на окончателния документ, който трябва да бъде приет. Агнес Каламард , генерален секретар на Amnesty International , предупреди: „Ако пропуснат тази възможност, потръпвам, като си помисля за последствията. Нашето общо бъдеще е заложено на карта“. Емоционални думи, но лицемерни.
На предстоящите срещи официално фокусът на САЩ ще бъде върху прекратяването на конфликтите , тъй като приблизително 2 милиарда души живеят в разкъсвани от война райони. Освен това войната в Газа и новата ескалация на насилието между Израел и Ливан ще бъдат в светлината на прожекторите.
Един от любопитните и екзотични моменти на срещата вероятно ще бъде последното голямо представяне на президента на САЩ Джо Байдън , който ще се обърне към световните лидери. Американският посланик Линда Томас-Грийнфийлд посочи, че най-уязвимите страни по света зависят от напредъка, постигнат на тези срещи. По-ясно казано, ако светът не живее по „правилата“ наложени от глобалния финансов капитал.
„Нивото на безнаказаност е огромно“. Това каза той, подчертавайки спешната необходимост от укрепване на глобалното сътрудничество и възстановяване на доверието. Но Гутериш пропусна да посочи за кого точно „нивото на безнаказаност е огромно“. Няма и да каже.
Официалният наратив на ООН е външно миролюбив и търси разбирателство между държавите. Прави впечатление, че Русия и Китай изпращат своите външни министри. Защо? С мероприятието „Среща на върха за бъдещето“ в ООН се налага тенденцията за следване на дневният ред на Римския клуб. В ООН се налага реализирането на публично известните концепции на Клаус Шваб от Световния икономически форум(СИФ) в Давос като „Четвъртата индустриална революция“. Или по-просто казано, „Срещата на върха за бъдещето“ е пореден опит за налагане на света на неолибералните концепции на глобалистите като познатите „трансхуманизъм“, „инклузивен капитализъм“, „цифров концентрационен лагер“ и други. Си Дзинпин и Владимир Путин отхвърлиха преди няколко години налаганата концепция за развитието на света от Римския клуб и СИФ в Давос (разбирай от глобалния Запад). Защото Китай и Русия започнаха да се суверенизират.
Разбира се „Срещата на върха за бъдещето“ е опакована в свръх хуманно звучащ наратив. Едно време при подобни случаи моят приятел и кинорежисьор Рангел Вълчанов ми казваше с иронична усмивка: „Това изглежда на нещо, което е опаковано с лъскав златист станиол, вързано с красива розова панделка, но ... смърди отвратително“.
Боян Чуков, „Матрицата отвътре“, Телеграм